— Сержант, добре ще е бързо да оправите това, може да загубите всички предавания.
— О, благодаря. — Вазари стана, но се спря. Откъм високоговорителя се чу:
— Тук е кулата на Ковис. Искането за връзка с Бандар-е Делам — разрешено. — Вазари потвърди и превключи честотите.
— Тук Бандар-е Делам, говоря с Ковис.
Сърцето на Макайвър подскочи от радост, когато разпозна гласа на Руди Луц.
Вазари му връчи микрофона. Очите му бяха приковани в неизправната връзка навън. Той изруга, взе няколко инструмента, отвори капандурата към покрива и излезе. Но все още можеше да ги чува. Зелената лента се прозя, наблюдавайки без интерес.
— Здравей, капитан Луц, Макайвър е. Аз съм тук и ще остана и през нощта — каза Макайвър, както си беше, като подбираше думите си много внимателно. — Трябваше да придружа министър Киа от Техеран. Как вървят нещата в Бандар-е Делам?
— Всичко е точно, но ако… — Гласът заглъхна. Макайвър бе усетил задъхването и загрижеността, макар и бързо потиснати. Той хвърли поглед към Вазари, застанал на колене до жицата. — Колко… колко време ще останеш, Мак? — чу се пак гласът на Руди.
— Утре тръгвам, според плана. При условие че времето се задържи — добави той предпазливо.
— Разбирам. Не се притеснявай.
— Не се притеснявам. Всички системи са абсолютно изправни. А вие как сте?
Нова пауза.
— Всичко е наред. Всички системи са изправни. Да живее имамът!
— Правилно. Причината за обаждането ми е, че Главната квартира в Абърдийн спешно иска информация за „осъвременената ви картотека“. — Това беше кодовото наименование на подготовката на „Вихрушка“. — Готова ли е?
— Да, да, готова е. Къде да я изпратя? — Кодът за: „Все още ли отиваме в Ал Шаргаз?“
— Гавалан е в Ал Шаргаз на инспекционна обиколка, тъй че я изпрати там — много е важно и трябва да се постараете да я изпратите бързо. В Техеран чух, че има полет на Британските авиолинии за Абадан утре. Изпратете я с този полет до Ал Шаргаз. Утре. Става ли?
— Разбрано. Цял ден работя по детайлите.
— Отлично. Как е положението със смяната на екипажите ти?
— Страхотно. Заминаващите екипажи са на път. Смяната трябва да е тук в събота, най-късно неделя. Всичко е готово за пристигането им. Аз съм планиран за следващата смяна.
— Добре, аз съм тук, ако ти потрябвам. Как е времето при вас?
Пауза.
— Бурно. Сега вали. Духа от югоизток.
— И при нас е същото. Не се притеснявай.
— Между другото, Сиамаки се обади няколко пъти на Нумир, нашия мениджър от „Иран Ойл“.
— За какво? — попита Макайвър.
— Просто проверка на базата, така каза Нумир.
— Добре — рече предпазливо Макайвър. — Радвам се, че се интересува от полетите ни. Ще се обадя утре, всичко е както обикновено. Щастливи кацания.
— Подобно. Благодаря, че се обади.
Макайвър въздъхна, проклинайки Сиамаки. Слухтящо гадно копеле! Погледна навън. Вазари все още беше с гръб към него, коленичил край основата на антената, близо до капандурата, напълно погълнат от работата си, и той го остави да я върши и се обади в Ленгех.
Скрагър отговори веднага.
— Здравей, приятелю. Да, чухме, че си на обичайна обиколка из страната, придружаваш някаква голяма клечка, а? — обади се Анди от Ал Шаргаз. — Как е?
— Както обикновено. Всичко е според плана. Главната квартира иска информация за „осъвременената ви картотека“. Готова ли е?
— Готова е, както винаги. Къде да я изпратя?
— В Ал Шаргаз, там ще ти е най-лесно. Можеш ли да я изпратиш утре?
— Ще трябва да мога, приятелю. Ще се погрижа. Как е вятърът при теб?
— Югоизточен, тридесет-тридесет и пет възела. Джони казва, че до утре може да отслабне. А при вас?
— Кажи-речи, същото. Да се надяваме, че ще утихне. За нас не е проблем.
— Добре. Ще се обадя утре. Щастливи кацания.
— И на теб. Между другото, как е таратайката?
Макайвър се наруга сам — покрай вълненията около промяната на плана, наложени от придружаването на Киа, съвсем беше забравил обещанието си да се погрижи за колата си. Просто я беше оставил в един хангар като още едно свидетелство за персонала там, че ще се върне утре.