— Добре е — отвърна той. — Как е медицинското ти?
— Идеално. А твоето, старче?
— До скоро виждане, Скраг. — Макайвър щракна предавателя с кисела физиономия. Беше много уморен. Протегна се и стана. Забеляза, че Зелената лента си е отишъл. Но Вазари стоеше под капандурата със странно изражение.
— Какво има?
— Ами… нищо, капитане. — Младежът затвори капандурата. Беше учуден, че в базата няма никого, освен тях двамата. — Къде е другият?
— Не знам.
Вазари бързо провери стълбището, после се обърна към него и сниши глас.
— Какво става, капитане?
Умората на Макайвър се изпари.
— Не те разбирам.
— Всички тези обаждания на Сиамаки, телексите, момчетата напускат Техеран без разрешения, измъкват и изнасят резервни части. — Той вдигна палец към капандурата. — И министерски ругатни като гръм от ясно небе.
— Екипажите трябва да се сменят, резервните части са прекалено много. Благодаря ви за помощта. — Макайвър тръгна да го заобиколи, но Вазари застана на пътя му.
— Има нещо дяволски ненормално тук! Не ми казвайте, че… — Той млъкна, защото чу приближаващите се по стълбите стъпки. — Чуйте, капитане — прошепна той бързо, — аз съм на ваша страна, споразумели сме се с вашия капитан Еър, той ще ми помогне…
Зелената лента се качи в стаята и каза нещо на Вазари на фарси. Очите на младежа се разшириха.
— Какво каза той? — попита Макайвър.
— Есвандиари иска да слезете долу. — Вазари се усмихна ехидно, после отново излезе на покрива и клекна край антената.
В офиса на Есвандиари: 5,40 следобед.
Том Локхарт беше бесен, Макайвър също.
— Но изходните ни визи са валидни и имахме разрешение да изпратим персонала днес, сега, веднага.
— Със съгласието на министър Киа разрешителните ви се отменят, докато не пристигне персоналът за смяна — каза грубо Есвандиари. Той седеше зад бюрото, Киа беше до него, а Локхарт и Макайвър стояха изправени пред тях. Върху бюрото лежаха на купчина разрешителни и паспорти. Наближаваше залез-слънце.
— Ага Сиамаки също е съгласен.
— Съвсем правилно. — Киа се забавляваше и изпитваше удоволствие от осуетяването на плановете им. Проклети чужденци! — Няма нужда от цялото това бързане, капитане. Много по-добре е нещата да се правят поред, много по-добре.
— Полетът е редовен, министър Киа — процеди Макайвър през зъби. — Имаме разрешителните. Настоявам хеликоптерът да замине по график.
— Тук е Иран, не Англия — усмихна се презрително Есвандиари. — Съмнявам се, че дори и там можете да бъдете толкова настоятелен. — Той беше много доволен от себе си. Министър Киа беше очарован от подаръка му — доходи от бъдещ петролен кладенец — и веднага му бе предложил място в Съвета на компанията. После, за негово огромно удоволствие, му бе обяснил, че за изходните визи трябва да се платят такси. „Нека чужденците да се поизпотят малко — беше добавил министърът. — До събота сами ще ти се натискат да ти бутнат, да кажем, по триста щатски долара на глава.“
— Както казва министърът — важно заяви той, — трябва да сме изправни. А сега простете, но съм зает и…
Вратата се отвори и в малкия офис влезе Старк. Лицето му беше на петна, лявата му ръка висеше на превръзката, а здравата беше стисната в юмрук.
— По дяволите, какво ти става, Есвандиари? Не можеш да отмениш разрешителните.
— За Бога, Дюк, какво правиш тук? — избухна Макайвър.
— Разрешителните са отложени, не отменени. Отложени! — Лицето на Есвандиари се изкриви. — И колко пъти трябва да ви казвам, че трябва да чукате, невъзпитани типове такива! Да чукате! Това не е вашият офис, а моят, аз управлявам тази база, не вие, и ние с министър Киа имахме съвещание, което вие прекъснахте! Сега си вървете, всички се махайте! — Той се обърна към Киа, сякаш двамата бяха сами, и каза на фарси със съвсем друг глас. — Господин министре, искрено се извинявам за всичко това — виждате с какво трябва да се занимавам. Аз енергично препоръчвам да се национализират всички чуждестранни въздухоплавателни средства и да се използват наши пило…