— Просто не знам как да ти се отблагодаря, Роджър беше много любезно от твоя страна, че ме осведоми. Ужасно съжалявам за Толбът и младия Рос. Ако има нещо, което мога да направя, за да помогна на Рос, кажи ми, моля те.
— Да, да, ще ти кажа. Между другото, думичката се знае — небрежно подметна Нюбъри.
— Моля?
— Да кажем, „Турбуленция“ — каза деликатно Нюбъри.
За момент Гавалан онемя, после се съвзе.
— О-о?
— Изглежда, че някой си мистър Касиги е искал да обслужвате от вчера „Иран-Тода“ и ти си му казал, че няма да можеш да му дадеш отговор до тридесет дни. Така че ъ-ъ… събрахме две и две и заедно с всички слухове ударихме в целта. Думичката се знае.
Гавалан се опиташе да запази хладнокръвие.
— Това, че не можем да обслужваме „Иран-Тода“, си е чисто делови въпрос, Роджър, нищо повече. Да се оперира, където и да било в Иран сега е дяволски трудно, знаеш го. Не мога да се занимавам допълнително и с бизнеса на Касиги.
— Наистина ли? — Тонът на Нюбъри беше унищожителен. После добави остро: — Ако това, което чуваме, е вярно, ние категорично, много категорично ви съветваме да не го правите.
— Сигурно не ме съветваш да подкрепям „Иран-Тода“, когато цял Иран се разпада, нали? — Галаван беше непреклонен.
Отново пауза. Въздишка. И после:
— Добре, не бива да те задържам, Анди. Може би ще обядваме заедно? В събота.
— Да, благодаря. Бих, бих искал — Гавалан затвори.
— Кое беше лошото? — попита Скот.
Гавалан му разказа за Толбът и Рос, а после и за „Турбуленцията“.
— Твърде близко е до „Вихрушка“, за да е шега.
— А какво е това за Касиги?
— Искаше два 212 от Бандар-е Делам веднага да започнат да обслужват „Иран-Тода“. Трябваше да се запъна.
Срещата им беше кратка и безцеремонна:
— Извинете, мистър Касиги, невъзможно е да ви обслужваме тази или следващата седмица. Не бих могъл да го обсъждам дори и за следващите тридесет дни.
— Моят президент би оценил това много високо. Разбира се, вие го познавате?
— Да, да, познавам го и ако можех да помогна, бих го направил. Извинете, но е просто невъзможно.
— Но тогава… можете да предложите някаква алтернатива? Аз трябва да получа хеликоптери.
— Какво ще кажете за някоя японска компания?
— Няма такива. Има ли… има ли някой друг, който да ми помогне?
— Не ми е известно. „Гърни“ никога няма да се върнат, но може би познават някого. — Беше му дал телефонния им номер и обърканият японец се беше втурнал да урежда нещо…
Гавалан погледна към сина си.
— Ужасен срам, но нищо не можех да направя, за да му помогна.
— Ако се знае думичката… — Скот издърпа вратовръзката през главата си. — Щом се знае думичката — знае се. И за това е още по-важно да се натисне копчето.
— Или да отменим цялата операция. Мисля да се отбия да видя Дюк. Намери ме, ако някой се обади. Ногър ли ще поеме дежурството от теб?
— Да. В полунощ. Жан-Люк още има резервация за ранния полет за Бахрейн, а Петикин — за Кувейт, потвърдил съм ги. — Скот го наблюдаваше.
Гавалан не отговори на неизречения въпрос.
— Добре си направил. — Той видя усмивката на сина си и кимването и сърцето му внезапно се изпълни с любов, загриженост, гордост и страх за него, примесени със собствените му надежди за бъдещето, което зависеше от способността му да измъкне всички от иранското тресавище. С изненада се чу да казва:
— Замислял ли си се да се откажеш от летенето, момчето ми?
— А?
Гавалан се усмихна на изненадата на сина си. Но сега, когато вече го беше казал, реши да продължи.
— Това е част от дългосрочен план, засягащ теб и семейството. Само между нас казано, всъщност имам два. Разбира се, и двата зависят от това, дали ще успеем да се задържим в бизнеса, или не. Първият е: ти зарязваш летенето и отиваш в Хонконг за две години, за да изучиш бизнеса на „Струан“, после в Абърдийн за около година, след което отново в Хонконг, където ще се установиш. Вторият е да отидеш на преквалификационен курс за Х-63 в Щатите за шест месеца, може би за година, да изучиш бизнеса, а после — в Северно море за един сезон. След това в Хонконг.
— Винаги завършва с Хонконг?
— Да. Много скоро Китай ще се отвори за петролни проучвания и Иън и аз искаме „Струан“ да са готови с цялостното хеликоптерно обслужване, сонди, пълното оборудване и въобще цялостната дейност. — Той се усмихна странно. „Петрол за лампите в Китай“ беше кодовото наименование на тайния план на Иън Дънрос, в който Линбар Струан не участвуваше. — Новата компания ще се казва „Еър Струан“ и нейният район на действия и сфера на отговорности ще бъде Китай, моретата на Китай и целият китайски басейн. Окончателното ни решение е ти да я оглавиш.