— Ага, ще го вдигна на няколко метра, броячът на оборотите ми подскача…
Нумир викаше нещо, но думите му се изгубиха в шума. Затаки беше на по-малко от сто метра. Руди усети как роторите захапаха въздуха, машината се издигна. За миг изглеждаше, че Нумир ще скочи на ската, но той се сниши и се дръпна встрани, ската го закачи и той падна. Руди набра инерция и бавно се отдалечи. Останалите бяха заели позиция над блатото. Приближи се към тях, поклати хеликоптера настрани, вдигна палец и поведе полета към Персийския залив, на четири мили от тях.
Нумир се изправи. Задавяше се от ярост. Колата на Затаки спря до него.
— Какво става, за Бога? — викна побеснял Затаки и скочи от колата. Хеликоптерите вече изчезваха в мъглата и шумът на двигателите заглъхваше. — Трябваше да ме чакат!
— Зная, зная, полковник, казах им, но те… те просто излетяха и… — Юмрукът го удари в лицето, Нумир извика и падна. Останалите зелени гледаха безразлично, свикнали с такива избухвания. Един вдигна Нумир и го плесна, за да се свести.
Затаки ругаеше към небето и когато гневният му изблик премина, нареди:
— Вземете това камилско лайно и ме последвайте. — Профуча край отворения хангар и видя двата 206 в задната му част, около тях имаше резервни части, един вентилатор сушеше прясно боядисани места — грижливият камуфлаж на Руди, който трябваше да им даде още няколко минути преднина. — Ще накарам тия кучета да съжаляват, че не са ме изчакали — промърмори Затаки. Главата пак го болеше.
Ритна вратата на офиса и изтича до радиопредавателя:
— Нумир, веднага ме свържи с тях!
— Но Джахан, нашия радиооператор, го няма още, а аз…
— Действай!
Ужасен, Нумир включи радиото. Устата му кървеше.
— Базата вика капитан Луц! — изфъфли той, изчака, след това повтори й добави: — Спешно!
В хеликоптерите.
Бяха само на три метра над блатистата местност и на неколкостотин метра от летището, когато ядосаният глас на Затаки наруши тишината:
— Всички хеликоптери да се върнат в базата, да се върнат в базата! Върнете се!
Руди регулира малко мощността на двигателя и баланса. Видя как Марк Дюбоа в най-близкия хеликоптер му маха, а после показва среден пръст на слушалките. Руди се усмихна и направи същото, след това усети, че по лицето му тече пот.
— ВСИЧКИ ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ! ВСИЧКИ…
На летището.
— … ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ — крещеше Затаки в микрофона. — ВСИЧКИ ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ!
В отговор се чу само пращенето на статично електричество. Затаки рязко тупна микрофона на масата.
— Свържи ме с кулата в Абадан! БЪРЗО! — извика той и ужасеният Нумир, с кръв по брадата, превключи каналите. След шестото повикване, този път на фарси, се свърза.
— Тук е кулата в Абадан, слушаме ви, ага — долетя нечий глас.
Затаки изтръгна микрофона от ръката му.
— Говори полковник Затаки от Революционния комитет на Абадан — каза той на фарси. — Обаждам се от летище Бандар-е Делам.
— Мир вам, полковник — Гласът беше изпълнен с уважение. — Какво можем да направим за вас?
— Четири от нашите хеликоптери излетяха без разрешение, отиват към „Иран-Тода“. Върнете ги веднага.
— Един момент, моля. — Чуваха се приглушени гласове. Затаки чакаше, по лицето му бяха избили петна. Чакаше и чакаше, след това се чу: — Сигурен ли сте, ага? Не ги виждаме на екрана на радара.
— Разбира се, че съм сигурен. Върнете ги!
Отново се чуха приглушени гласове, отново чакаха. Затаки щеше да се пръсне. После някакъв глас каза на фарси:
— Нарежда се на четирите хеликоптера, които са излетели от Бандар-е Делам, да се върнат в базата си. Моля, потвърдете, че се връщате. — Съобщението беше предадено неумело, след това повторено. — Може би радиото им не работи, ага, Бог да ви благослови — добави гласът.
— Продължавайте да ги викате! Летят ниско и се насочват към „Иран-Тода“!
Пак се чуха приглушени гласове, после пак нещо на фарси като преди и изведнъж се намеси някакъв глас с американски акцент:
— Окей, аз ги поемам! Говори контролна кула Абадан. Хеликоптери по направление 090 градуса, чувате ли ме?
Кабината на Дюбоа.