— Драйфа ми се, Вили.
— И на мене. — Вили намести леко слушалките на главата си. ВЧ беше включено, но според плана не биваше да се използува, освен в случай на авария. Само трябваше да се прослушва.
— Чуваш ли нещо, Вили?
— Не, само пукане.
— Гадост. Сигурно сериозно е загазил. Още една минута и отивам да проверя, Вили.
— Ще идем заедно. — Вили наблюдаваше светкавиците над хълмовете, видимостта беше около миля, а облаците — черни и се приближаваха. — Денят не е подходящ за разходки, Ед.
— Не е.
Внезапно лицето на Вили светна и той посочи напред:
— Ето го!
Машината на Скрагър се приближаваше, без да бърза, на около двеста метра. Воси хукна към кабината си и скочи вътре. В слушалките чу:
— Как ти е оборотомерът, Вили?
— Не е добре, Скраг — радостно рече Вили. Следваше плана, в случай че някой ги подслушва. — Помолих Ед да го погледне, но и той не е сигурен — на него радиото не му работи.
— Ще кацна да се посъвещаваме. Скрагър вика базата, чувате ли ме? — Нямаше отговор. — Скрагър вика базата, ще бъдем на земята за известно време.
Пак никакъв отговор.
Вили вдигна палец към Воси. И двамата дадоха газ, съсредоточиха вниманието си към Скрагър, който се приближаваше, подхождайки внимателно за кацане. Почти над земята Скрагър спря снишаването и поведе полета към брега. Бяха силно възбудени. Воси крещеше от радост, дори Вили се усмихваше.
— Божичко!…
Скрагър мина над билото и се спусна от другата страна. Вече се виждаха брегът и малкият фургон на скалистия бряг над вълните. Сърцето му подскочи. На мястото, където трябваше да кацне, имаше трима козари със стадо кози. Петдесет метра по-нагоре по брега имаше някаква кола и хора, играеха деца. Никога преди не бяха виждали никого там. Навътре в морето плаваше малка моторна лодка. Можеше да е рибарска, можеше да е някой от редовните патрули срещу контрабандисти или бегълци, защото тук, където Оман и пиратският бряг бяха толкова близо, открай време се проявяваше голяма бдителност.
„Вече не можем да променяме нищо“ — помисли си той. Сърцето му биеше силно. Забеляза, че Бенсън и другите двама механици го видяха, скочиха във фургона и подкараха към мястото, където трябваше да кацне. Зад него Вили и Воси бяха намалили газта, за да му дадат време. Без колебание той се спусна бързо, козите се пръснаха, козарите и онези на пикника се вцепениха. В мига, в който ските му опряха земята, той извика:
— Хайде!
Механиците нямаха нужда от подкана. Бенсън се втурна към вратата на кабината и я отвори, затича се обратно да помогне на другите двама, които бяха отключили задната врата на фургона. Заедно извадиха куфари, чанти и багаж и започнаха да товарят — кабината и без това беше натъпкана с резервни части. Скрагър се огледа и видя, че Вили и Воси са увиснали неподвижно над тях.
— Дотук добре — изрече той гласно и се съсредоточи върху зяпачите, които бяха преодолели изненадата си и се приближаваха. Все още нямаше истинска опасност. Въпреки това той провери дали пистолетът му е готов, просто за всеки случай, и му се прииска механиците да побързат, безпокоеше се да не би полицейската кола да се появи забързана по пътя. Втори товар. После още един, после последния… И тримата механици бяха потни, двама вече се качиха в кабината, тръшнаха вратата. Бенсън тупна на предната седалка до него, изруга и тръгна да излиза:
— Забравих да заключа фургона…
— Да върви по дяволите, тръгваме. — Скрагър даде газ и се издигна, Бенсън заключи вратата и си сложи колана. Летяха над вълните в мъглата на залива. Скраг погледна вляво и вдясно. Вили и Воси бяха застанали плътно на двата му фланга и му се прищя да може да съобщи „Лима Три“ на Гавалан. „Няма значение, ще стигнем за нула време.“
Подминаха първите сонди и малко му олекна. „Съжалявам, че оставих така Али Паш — помисли си той, — съжалявам, че оставих Жорж дьо Плеси и неговите момчета, съжалявам, че оставих двата 206, съжалявам, че си тръгвам. Е, направих каквото можах. Оставих препоръки и обещания за работа, когато се върнем, ако се върнем, за Али Паш и останалите в горното чекмедже на администратора заедно с всичките си пари.“
Провери курса, насочи се на югозапад към Сири, все едно че са в редовен полет, ако ги следят с радар. Близо до Сири щеше да завие на югоизток към Ал Шаргаз и целта. „Всичко е добре“ — помисли си той и докосна заешката лапа, която му бе дала Нел за късмет преди толкова много години. Минаха край още една сонда отляво — Сири Шест. Електрическата буря пукаше в слушалките му. Изведнъж ясно и силно се чу: