Беше добър радист, добре обучен и бързо откри неизправността. Един поглед през процепа на вратата към покрива потвърди, че кабелът е прекъснат. „Кучият му син! — помисли той. — Как, по дяволите, не забелязах, когато бях навън?“
Изключи внимателно и изпълзя отново навън, а когато стигна основата на мачтата и видя, че кабелът е срязан, но ръждата по края е била скоро почистена, го обзе гняв. След това вълнение. „Тия копелета — изруга той. — Тия лицемерни копелета Макайвър и Локхарт. Сигурно са слушали и предавали, когато дойдох. Какво са намислили, по дяволите?“
Бързо възстанови връзката. Включи ВЧ и ушите му моментално се изпълниха с фарси на честотата на компанията: щабът в Техеран говореше с Бандар-е Делам, после повика Ал Шаргаз и Ленгех и него в Ковис, ставаше дума за четири хеликоптера, които отивали не там, където трябва. „Иран-Тода“? Не беше от техните бази.
— Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? Позна гласа на Джахан от Бандар-е Делам. Пръстът му посегна автоматично към превключвателя, после спря. Засега нямаше нужда да отговаря. Честотата на компанията се изпълни с гласове: Нумир и Джахан от Бандар-е Делам и Гелани в Техеран, а Сиамаки крещеше и беснееше.
— Кучият му син — промърмори Вазари след няколко минути. Всичко си дойде на мястото.
В хеликоптерите близо до Сири: 10,05 сутринта.
Остров Сири беше на миля пред тях, но Скрагър и неговият екип трябваше да подминат още три сонди, преди да завият на югоизток към линията на международната граница. „Като минно поле“ — помисли Скрагър. Дотук беше безопасно, без повече изненади. Всички стрелки бяха в зелените сектори, двигателите пееха сладко. Механикът му Бенсън седеше до него и се взираше във вълните, които летяха непосредствено под тях. В слушалките се чуваше пращенето на статично електричество. От време на време минаващите отгоре самолети от международните полети съобщаваха координатите си на радара в Киш, който бе контролният пункт в района, и получаваха веднага отговор.
— Киш ще ни забележи, Скраг — обади се по интеркома Бенсън.
— Ние сме под радара им. Не се притеснявай.
— Притеснявам се. А ти?
Скрагър кимна. Киш беше пред тях, на около петнадесетина мили вдясно. Воси и Вили бяха от двете му страни и той вдигна палец — отвърнаха му, Воси с ентусиазъм.
— Още двадесет минути и минаваме границата — рече Скрагър. — Щом я пресечем, се вдигаме на двеста.
— Добре. Времето се оправя, Скраг — каза Бенсън. Облачната покривка над тях бе чувствително изтъняла, но видимостта беше почти същата. Все пак и двамата видяха навреме насочващия се в открито море тежко натоварен танкер. Скрагър и Вили направиха широк завой зад кърмата, но Воси демонстративно се издигна над танкера, а после увисна до него.
Изведнъж в слушалките се чу:
— Говори Киш. Контрол. Нисколетящият хеликоптер по курс 225, съобщете височината и целта на полета си.
Скрагър поклати машината встрани, за да привлече вниманието на Вили и Воси, след това посочи на югозапад и им махна натам — това беше заповед да останат ниско и да се отделят от него. Видя нежеланието им, но посочи пак рязко с пръст на югозапад, махна за сбогом и се издигна, оставяйки ги на повърхността на морето.
— А сега, Бенсън, дръж се здраво за топките — рече той и започна да предава. Движеше микрофона напред-назад, симулирайки лош сигнал: — Киш, тук хеликоптер HVX от Ленгех, насочвам се към Сири Девет с резервни части, курс 225. Стори ми се, че видях една преобърната арабска гемия, но беше грешка. — Сири Девет беше най-далечната сонда, която обикновено обслужваха, непосредствено преди границата между Иран и Емирствата, все още бе в строеж и не бе оборудвана със СВЧ като останалите. — Връщам се на двеста метра.
— Хеликоптер HVX, чувам ви на пет и две, предаването ви е с прекъсвания. Поддържайте курса и съобщете, когато се издигнете на двеста метра. Потвърдете, че в Ленгех сте информирани за новите задължителни разпоредби за искане разрешение за „пуск двигатели“: — Гласът на оператора с американски акцент се чуваше на пет и пет, ясен и отчетлив.