— Съжалявам, Киш, днес е първият ми ден на работа. — Скрагър видя как Вили и Вос изчезват в мъглата. — Трябва ли да искам разрешение за пуск на двигателите от Сири Девет, след като кацна. Ще бъда там поне един час. — Скрагър избърса една капка пот. От Киш имаха право да му наредят да кацне най-напред там, за да го скастрят, че е нарушил разпоредбите.
— Прието. Изчакайте.
— Ами сега, Скраг? — обади се разтревожен Бенсън в интеркома.
— Ще се посъвещават малко.
— А ние какво ще нравим?
— Зависи от това какво ще направят те — усмихна се Скрагър и превключи на предаване.
— Киш, HVX на двеста.
— Тук Киш. Поддържайте курса и посоката.
— HVX, прието. — Отново тишина. Скрагър преценяваше възможностите, опасността го забавляваше: — Това е по-хубаво от редовен полет, нали, синко?
— Честно казано, не. Ако мога да докопам Воси, ще го удуша.
— Станалото — станало — вдигна рамене Скрагър. — Може би сме били на радара, откакто сме тръгнали. Може би Кешеми е съобщил за нас. — Започна да си подсвирква беззвучно. Вече бяха подминали остров Сири, а сонда Сири Девет беше на пет километра пред тях. — Киш, тук HVX — каза Скрагър, продължавайки да мести микрофона. — Слизам от двеста на подход към Сири Девет.
— HVX, не кацай, поддържай двеста и задръж. Предаването ти е с прекъсвания, на пет и две.
— Тук HVX. Киш, моля повторете, в предаването ви има смущения. Повтарям, слизам от двеста на подход към Сири Девет — повтори бавно Скрагър, като продължаваше да симулира лошо предаване. Пак се усмихна на Бенсън. — Този трик го научих в Кралските въздушни сили, синко.
— HVX, тук Киш. Казах: поддържайте двеста и чакайте така.
— Киш, започва да друса и мъглата се сгъстява. Слизам от двеста през сто и осемдесет, ще се обадя при кацането и по-късно, за да искам „пуск двигатели“. Благодаря и приятен ден! — добави той и се помоли наум.
— HVX, предаването ви е със смущения. Прекратете кацането на Сири Девет. Завийте на 310 градуса, поддържайте двеста и се явете незабавно в Киш.
Бенсън пребледня. Скрагър се оригна.
— Повторете, Киш. Чувам ви на пет и едно.
— Повтарям, преустановете кацането в Сири Девет. Завийте на 310 градуса и се явете направо в Киш. — Операторът говореше бавно.
— Прието, Киш. Разбрано, да кацнем на Сири Девет и след това да се явим в Киш. Минавам през сто за подход на малка височина. Благодаря и приятен ден.
— Киш, тук полет JAL 664 от Делхи — включи се някой в разговора. — Над вас съм на десет хиляди и двеста, посока Кувейт по курс 300. Чувате ли ме?
— JAL 664, Киш. Поддържайте курса и височината. Свържете се с Кувейт на 118,8, приятен ден.
Скрагър се взря в мъглата. Вече виждаше полуизградената сонда. До един от опорните стълбове бе привързана работна баржа. Всички стрелки на уредите бяха в зелените сектори и — я, чакай малко, на двигател номер едно температурата се бе покачила, налягането на маслото бе спаднало. Бенсън също го бе забелязал. Почука по стъклото, наведе се към уреда. Стрелката за налягането на маслото мръдна малко нагоре, после отново се върна: температурата беше няколко градуса над нормалното — нямаше време да се безпокоят за това сега, трябваше да се приготвят! Екипът на площадката ги чу и ги забеляза, спряха да работят и се махнаха от добре очертаната площадка за хеликоптери. На петнадесет метра над сондата Скрагър каза:
— Киш, HVX каца. Приятен ден.
— HVX. Явете се направо в Киш след това. Поискайте „пуск двигатели“. Повтарям, явете се направо в Киш — Чуваше се съвсем ясно. — Чувате ли ме?
Скрагър нито отвърна, нито кацна. Просто на метър от площадката увисна във въздуха и махна на хората долу. Те го познаха и решиха, че това е само тренировъчен полет за запознаване на нов пилот с обекта — постоянен навик на Скрагър. Той им махна за последен път и полетя напред, спусна се красиво надолу от сондата, плъзна се над морето и бързо се насочи на югозапад.
Въздушна база Ковис: 10,21 сутринта.
Моллата Хусаин спря колата пред административната сграда. Макайвър слезе и каза:
— Благодаря.
Не знаеше какво да очаква — Хусаин бе мълчал, откакто излязоха от канцеларията. Локхарт, Еър и останалите бяха при хеликоптерите. Киа излезе важно, спря се, като видя моллата, после слезе по стъпалата.