— Добро утро, почитаеми Хусаин, моите поздравления, приятно ми е да ви видя. — Използваше министерски глас за почетен гост, но не равен с него, после се обърна рязко към Макайвър на английски: — Трябва да тръгваме веднага.
— Да, ага. Трябват ми само няколко минути да организирам нещата. — „Слава Богу, че не съм Киа“ — помисли си той, докато се отдалечаваше. Стомахът го присви. — Здрасти, Том.
— Добре ли си, Мак?
— Да. — И добави тихо: — Ще трябва да действаме по инстинкт. Не знам какво е намислил моллата. Трябва да изчакаме да видим какво ще прави с Киа, не знам дали Киа е загазил или не. Щом разберем, можем да тръгваме. — Сниши гласа си още повече. — Ще трябва да взема Киа — освен ако Хусаин не го прибере. Планирам да го взема за известно време, само да минем зад хълмовете, извън СВЧ обхвата. Ще се престоря, че има някаква авария, и ще кацна. Щом Киа излезе от кабината да се успокои, ще излетя и ще се видим на мястото на срещата.
— Не, Мак. По-добре ме остави аз да го направя. Не познаваш района, а тези пясъчни дюни си приличат като близнаци. По-добре е аз да го взема.
— Помислих си за това, но тогава трябва да взема един от механиците без разрешително. По-скоро бих рискувал Киа, отколкото някого от тях. Освен това може да се изкушиш да отлетиш за Техеран. Чак дотам. А?
— По-добре е да го изоставя някъде и да се срещнем на мястото. По-безопасно е.
Макайвър поклати глава. Гадно му беше, че измъчва приятеля си.
— Ти би тръгнал, нали?
Последва странна пауза, после Локхарт каза:
— Докато те чаках, ако можех да излетя, щях да го взема на борда и да ме няма. — Усмихна се криво. — Войниците казаха — в никакъв случай. Трябвало да чакаме. По-добре внимавай с тях, Мак, някои говорят английски. Какво стана с тебе?
— Хусаин просто ме разпитва за Киа и за Дюк.
Локхарт се втренчи в него.
— За Дюк? За какво?
— Всичко за него. Като го попитах защо, той ми отвърна само: „Защото ме интересува.“
Локхарт потръпна.
— Мак, мисля, че е най-добре аз да взема Киа. Можеш да не намериш мястото на срещата. Ти лети заедно с Фреди. Аз ще тръгна пръв и ще ви чакам.
— Съжалявам, Том, не мога да поема такъв риск. Ти заминаваш. На твое място бих направил същото, а рискът да върви по дяволите. Но не мога да те пусна да се върнеш. Да се върнеш сега, би било катастрофа. Катастрофа за тебе — сигурен съм, Том, — както и за останалите. Такава е истината.
— По дяволите истината — отвърна горчиво Локхарт. — Добре, но, за Бога, в момента, в който кацнем в Кувейт, аз си вземам полагаемия месец отпуска или си подавам оставката от С-Г, както искаш. Още първата секунда.
— Справедливо е, но ще стане в Ал Шаргаз. Трябва да заредим в Кувейт и да излетим оттам колкото е възможно по-бързо — ако имаме късмет да стигнем дотам и ако ни разрешат да излетим.
— Не. За мене Кувейт е крайният пункт.
— Както искаш — рече Макайвър вече по-твърдо. — Но ще се постарая да не намериш самолет за Техеран, Абадан или където и да е в Иран.
— Копеле мръсно! — Локхарт се ядоса, че Макайвър така лесно разгада намеренията му. — Проклет да си!
— Да, съжалявам. От Ал Шаргаз ще помогна с всичко, каквото мо… — Макайвър спря, защото Локхарт промърмори някаква ругатня. Обърна се. Киа и Хусаин още разговаряха до колата. — Какво има?
— В кулата.
Макайвър погледна нагоре и видя Вазари, прикрит зад един от запушените с дъски прозорци. Явно им даваше знак да се приближат. Докато го гледаха, Вазари отново ги подкани с жест, после се дръпна.
— Да пукне дано! — възкликна Локхарт. — Проверих кулата веднага след като ти тръгна, да не би да се е вмъкнал там. Нямаше го. Помислих, че е офейкал. — Лицето му почервеня от яд. — Всъщност не се качих чак догоре, така че би могъл да се скрие на покрива. Кучият му син! Сигурно през цялото време е бил там.
— Господи! Може би е открил скъсания кабел! — стресна се Макайвър.
— Ти стой тук. — Локхарт се намръщи. — Ако се опита да ни прави номера, ще го убия. — И тръгна.
— Чакай, и аз ще дойда. Фреди! — викна Макайвър. — Връщаме се след малко.
На минаване покрай Хусаин и Киа Макайвър подхвърли:
— Ще искам разрешение за излитане, господин министър. След пет минути?
— Иншаллах — изрече скептично моллата, преди Киа да успее да отговори.