— Но това са наши хеликоптери и всички са заминали, всички — механици, пилоти и…
— Наредих всички да дойдат, тъй като предстои разследване. Повтарям, много съм недоволен от работата ви. И ще докладвам в този смисъл на „Иран Ойл“! Сега престани с обажданията.
В офиса бяха в шок. Това, че Макайвър беше още в Ковис, бе катастрофа. Операцията вървеше много зле. Беше десет и дванадесет минути, а Руди и неговите три машини още не се бяха появили в Бахрейн, „… но ние не знаем какъв е насрещният вятър, татко — бе казал Скот, — или колко време ще им отнеме да заредят в движение. Може да закъснеят с четиридесет и пет минути и въпреки това всичко друго е наред — ще пристигнат в Бахрейн, да речем, към единадесет — единадесет и четвърт.“ Всички обаче знаеха, че сигурно нямат толкова гориво на борда.
Още нямаше нищо от Скраг и неговите два хеликоптера, но това можеше да се очаква — те нямаха ВЧ в машините. Полетът им до Ал Шаргаз би трябвало да трае около час и половина. Ако бяха тръгнали примерно в седем и тридесет и се бяха измъкнали без произшествия към седем и четиридесет и пет, би трябвало да се очакват към девет и четвърт при всички случаи. „Няма защо да се безпокоиш, Мануела — бе казал Анди, — ти знаеш какво значи насрещен вятър, а ние не знаем кога всъщност са излетели.“
Толкова неща можеха да се объркат. Господи, колко е гадно да чакаш. Гавалан се почувствува много стар. Вдигна слушалката и набра Бахрейн.
— „Гълф Ер де Франс“? Моля ви, Жан-Люк Сесон! Жан-Люк, има ли нещо?
— Не, Анди. Току-що се обадих на кулата, но в системата няма нищо. Pas probleme. Руди ще пести гориво. От кулата ще ми се обадят веднага щом ги зърнат. Нещо за другите?
— Току-що разбрахме, че Мак е още в Ковис. — Гавалан чу ахване, последваха нецензурни изрази. — Съгласен съм. Ще ти се обадя. — Набра Кувейт. — Чарли, Джени при тебе ли е?
— Не, в хотела е. Анди, аз…
— Току-що чухме, че Мак е още в Ковис и…
— Боже Господи, какво е станало?
— Не знам, още предава. Ще се обадя пак, когато имам нещо определено. Не се обаждай още на Джени. Чао.
Отново гадното чакане, после ВЧ оживя:
— Техеран, тук Ковис, капитан Макайвър. Говорете.
— Ковис, тук Техеран, викаме ви цяла сутрин. Ага Сиамаки се опитваше да се свърже с вас. Той ще се върне след около час. Моля, потвърдете, че сте наредили на четирите 212 да отлетят за Ковис.
— Техеран, тук Ковис. Бандар-е Делам, слушайте и вие. — Макайвър говореше по-бавно и по-ясно, но беше много ядосан. — Потвърждавам, че всички мои 212 — повтарям, всички мои 212 — са под мой контрол. Всички. Няма да мога да говоря с ага Сиамаки, тъй като имам разрешение да излетя оттук за Техеран с министър Киа след пет минути, но ще очаквам ага Сиамаки да посрещне 206 на международното летище в Техеран. След няколко минути изключваме за ремонт — по нареждане на властите — и ще работим само по правилата за визуален полет. За ваша информация, капитан Еър отлита след пет минути с резервни части за сонда Абу Сал, а капитан Локхарт остава в готовност за посрещане на 212 от Бандар-е Делам съгласно плана. Разбрахте ли, Техеран?
— Потвърждавам, капитан Макайвър, но можете ли да ми ка…
— Разбра ли, Нумир — прекъсна го Макайвър, — или си по-безполезен от всякога?
— Да, но настоявам да ни инфор…
— Омръзнаха ми тези глупости. Аз съм управляващ директор на това предприятие и докато работим в Иран, така ще бъде — просто, директно и без фасони. Ковис изключва за ремонт по нареждане на полковник Чангиз и ще ви се обадим, щом включим отново. Останете на този канал, но да бъде чист за изпитания. Всичко ще се прави според плана. Край!
В този миг вратата се отвори и влезе Старк, а след него една разтревожена млада медицинска сестра. Мануела се смая. Гавалан скочи и му помогна да седне. Гърдите на Старк бяха целите бинтовани. Беше по долнище на пижама и широка хавлия.
— Добре съм, Анди — рече Старк. — Ти как си, миличка?
— Конроу, луд ли си?
— Не. Анди, кажи какво става!
— Наистина не мога да поема отго… — почна сестрата, но Старк търпеливо я прекъсна:
— Обещавам, само два-три часа, и ще внимавам много. Мануела, ще я отведеш до колата, нали, миличка? — И я погледна с онзи особен поглед между съпрузи, който не търпи възражение. Тя стана веднага и изведе сестрата. Когато излязоха, Старк рече: — Съжалявам, Анди, не издържах. Какво става?