— Намирам се край Бостън — кодът им за Бахрейн — височина двеста, курс 185, горивото е на привършване. Делта Две е с мене, Три и Четири летят самостоятелно.
— Добре дошли от Британия в слънчевите страни, G-HTXX и G-HJZI, повтарям G-HTXX и G-HJZI! Жан-Люк ви очаква. Още нямаме новини от Делта Три и Четири.
— НТХХ и HJZI! — Руди веднага прие новите им английски обозначения. — А какво става с Лима Три и Кило Две? — Лима означаваше трите хеликоптера от Ленгех, а Кило — двата от Ковис.
— Все още нямаме новини, освен че Кило Две е още на място. — Руди и Поп Кели бяха шокирани. После чуха.
— Тук щабът в Техеран, Ал Шаргаз, чувате ли?
Последва веднага гласът на Сиамаки: — Тук Сиамаки, кой говори по този канал? Кой е Кило Две и Лима Три? Кой е Сиера Едно?
Силният глас на Скот го прекъсна:
— Не се притеснявай НТХХ, някакъв глупак използува канала ни. Обадете се по телефона, като кацнете — добави той, за да ги предупреди да не говорят излишно.
— НТХХ, пред нас пясъчни плитчини — обади се напрегнато Поп Кели.
— Виждам ги. Сиера Едно, тук НТХХ, вече сме почти на брега…
Единият от двигателите пак се задави, по-лошо от преди, но се съвзе, стрелките на оборотомера се въртяха като пияни. След това Руди през мъглата видя брега, издадена в морето земя, след това плажа и разбра точно къде са.
— Поп, ти говори с кулата. Сиера Едно, кажи на Жан Люк, че съм…
Щабът в Ал Шаргаз.
Гавалан вече набираше Бахрейн, а от високоговорителя Руди забързано продължи:
— … на североизточния край на плажа Абу Сабх, източно… — последва пращене и после тишина.
— „Гълф Ер де Франс“? — Гавалан се свърза. — Моля ви, Жан-Люк. Жан-Люк, обажда се Анди. Руди и Поп са… Изчакай Едно…
Ясно се чу гласът на Кели:
— Сиера Едно, снижавам се след Делта Едно, той изключи двигателите…
— Тук Техеран, кой е изключил и къде? Кой говори по този канал? Тук Техеран, кой гово…
На брега на Бахрейн.
Плажът беше с хубав бял пясък, но точно тук почти нямаше хора. Навътре в морето имаше много яхти и увеселителни корабчета, ята сърфисти се носеха в лекия бриз, денят бе спокоен. Хотел „Старбрейк“ беше по-нагоре по брега, ослепително бял, с палми и градини, по терасите и плажа се виждаха многоцветните точки на сенниците. Машината на Руди излетя бързо от омарата над водата, роторите се въртяха, двигателите кашляха и вече не помагаха. Линията на снижение не му даваше възможност за избор, но той бе благодарен, че ще кацне на земята, а не в морето. Брегът се носеше към тях и той избра точно къде да кацне — до един самотен сенник, малко нагоре по брега към пътя. Използваше вятъра, за да се приближи, стабилизира машината, после дръпна общия лост за управление и измени ъгъла на витлата, за да вдигне за миг и омекоти падането, плъзна се напред няколко метра по неравната повърхност, наклони се малко, но не толкова, че да се удари, и бяха в безопасност.
— По дяволите… — ахна Фейгънуич. Отново дишаше, сърцето му проработи.
Руди започна да изключва приборите. Тишината беше зловеща. Сега вече ръцете и коленете му трепереха. По-нагоре по плажа и терасите хората бяха станали и ги гледаха. В този момент Фейгънуич пак ахна и го изплаши. Той се обърна и също ахна.
Под самотния сенник тя бе с тъмни очила и почти нищо друго — без горнище на банския и почти без долнище, руса и красива; беше се подпряла на лакът и ги гледаше. Стана, без да бърза, и си сложи нещо, което минаваше за горна част на бански.
— Божичко… — Фейгънуич нямаше думи. Руди махна с ръка и извика дрезгаво:
— Извинявайте, свърших горивото.
Тя се засмя и в този миг Кели се спусна от небето и развали всичко. И двамата го наругаха, а струята от роторите му изпъна сенника и дългата й коса, издуха кърпата й и пръсна пясък. Сега вече и Кели я видя, отдръпна се любезно, за да не духа към нея, приближи се към пътя и разсеян като другите, кацна до тях.
Международно летище Бахрейн: 11,13 преди обед.
Жан-Люк и механикът Род Родригес излязоха на бегом от сградата и се насочиха по пистата към една малка цистерна с обозначенията на „Гълф Ер де Франс“ — GAdeF, която бяха уредили под наем. Летището бе оживено, модерният терминал и сградите край него бяха великолепни, блестящо бели. Реактивни самолети на различни нации товареха или разтоварваха, току-що кацаше един джъмбо на JAL.