— On у va, да вървим — каза Жан-Люк.
— Разбира се, Саид. — Шофьорът засили звука на интеркома и с едно плавно движение запали двигателя, включи на скорост и потеглиха. Беше слаб палестинец-християнин с тъмни очила и гащеризон с маркировката на компанията. — Къде трябва да отидем?
— Знаеш ли къде е плажът Абу Сабх?
— О, да, Саид.
— Два от нашите хеликоптери са кацнали там без гориво. Да вървим!
— Смятайте, че вече сме там! — Шофьорът бързо смени скоростите и подкара бързо. От високоговорителя на интеркома се чу:
— Алфа Четири?
Той взе микрофона и продължи да кара важно с една ръка.
— Тук Алфа Четири.
— Свържете ме с капитан Сесон.
Жан-Люк позна гласа на Матиас Деларне, директора на „Гълф Ер де Франс“ за Бахрейн — стар приятел от дните във френските ВВС и Алжир.
— Тук Жан-Люк, стари приятелю — заговори той на френски.
Деларне отвърна бързо, също на френски:
— От кулата се обадиха да ми кажат, че още един хеликоптер е навлязъл в системата по очаквания курс, Дюбоа или Петрофи, а? От кулата се опитват да се свържат с него, но още нямат връзка.
— Само един ли? — Жан-Люк изведнъж се разтревожи.
— Да. Движи на правилен заход по правилата за визуален полет към хеликоптерна площадка 16. Проблемът, който обсъждахме, а?
— Да. — Жан-Люк бе казал на приятеля си какво всъщност става и за проблема с регистрационните знаци. — Матиас, предай от мое име на кулата, че това е G-HTTE в транзитен полет. — HTTE беше третият от определените му опознавателни знаци. — Ще изпратя Родригес да се оправи с Руди и Кели. Ние ще поемем Дюбоа или Шандор — ти и аз. Донеси резервния комплект. Къде ще се срещнем?
— Господи, Жан-Люк, след тази работа ще трябва да се запишем в Чуждестранния легион. Чакай ме пред офиса.
Жан-Люк прие и окачи микрофона.
— Спри тук! — Камионът спря моментално. Родригес и Жан-Люк едва не излетяха през предното стъкло. — Род, знаеш какво да правиш. — Той скочи навън. — Давай!
— Слушай, аз предпочитам да ходя пе… — Останалите думи се изгубиха. Жан-Люк затича обратно, а камионът потегли рязко със свирене на гуми през портала и по пътя към морето.
Ковис, в кулата: 11,17 преди обед.
Локхарт и Вазари наблюдаваха как 206 на Макайвър се издига към планината Загрос.
— Ковис, тук НОС — предаде Макайвър. — Вече излизам от системата ви. Приятен ден.
— НОС, тук Ковис. Приятен ден — отвърна Вазари. От високоговорителя на ВЧ се разнесе глас на фарси:
— Бандар-е Делам, тук Техеран, обадиха ли се вече от Ковис?
— Няма нищо. Ал Шаргаз, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пращене на статично електричество, после повикването се повтори, — и отново тишина.
— Смятате ли, че капитан Еър вече е на мястото на срещата ви? — попита Вазари и избърса лицето си. Отчаяно се мъчеше да бъде от полза. Не беше трудно да усети, че Локхарт не го харесва, нито пък недоверието му. — А?
Локхарт само вдигна рамене. Мислеше си за Техеран и какво да прави. Бе казал на Макайвър да изпрати двамата механици с Еър:
— Просто в случай, че ме хванат, Мак, или че Вазари ни е разкрил или издал.
— Не прави глупости, Том! И да не вземеш да идеш в Техеран с 212, със или без Вазари.
— Няма начин да се промъкна в Техеран, без да алармирам цялата система и да проваля „Вихрушка“. Ще трябва да презареждам и ще ме спрат.
„Има ли начин?“ — питаше се той. Забеляза, че Вазари го гледа.
— Какво?
— Капитан Макайвър ще ви даде ли знак, ще се обади ли, като остави Киа? — Локхарт само го гледаше и Вазари мрачно продължи: — По дяволите, не разбирате ли? Каквото и да кажете, ще го направя. Вие сте единствената ми надежда да се измъкна…
Двамата почувствуваха, че някой ги гледа, и се обърнаха рязко. Павуд надничаше иззад перилата на стълбите.
— Така значи! — рече той тихо. — Да бъде Божията воля. И двамата сте заловени в предателство.
Локхарт направи крачка към него.
— Какво те тревожи? — започна той с пресъхнало гърло. — Няма нищо…
— Заловени сте. Ти и този предател! Всички бягате, измъквате се с нашите хеликоптери!
— Предател, а? — изсъска Вазари и лицето му се сгърчи. — Я си качи тук комунистическия задник! Знам всичко за тебе и другарите ти от Туде!