— Глупости! — Павуд пребледня. — Ти си заловен, ти си…
— Ти си предател, гадно комунистическо копеле! Капрал Али Федаги ми е съквартирант и комисар на базата, и твой шеф. Всичко знам за тебе — той се опита да ме привлече в партията преди месеци. Дигай си задника насам! — Павуд се поколеба и Вазари го предупреди: — Ако не дойдеш, обаждам се на комитета и изгърмявате — и ти, и Федаги, заедно с Мохамед Берари и дузина други, за които не ми пука… — Пръстите му докоснаха копчето на предавателя.
— Не — въздъхна Павуд и разтреперан се качи на площадката.
За миг никой не помръдна, после Вазари грабна хленчещия, вцепенен мъж и го събори в един ъгъл, стисна някакъв гаечен ключ и замахна да му счупи главата. Локхарт успя навреме да го хване за ръката.
— Защо ме спираш, за Бога? — Вазари се тресеше от страх. — Ще ни издаде!
— Няма нужда… няма нужда от това. — За момент гърлото му се стегна. — Имай търпение. Слушай, Павуд, ако си мълчиш, и ние ще мълчим.
— Кълна се в Бога, разбира се, че…
— Не можеш да им имаш доверие на тия копелета — просъска Вазари.
— Така е — рече Локхарт. — Бързо! Напиши го! Бързо! Всички имена, които помниш. Бързо — в три екземпляра! — Локхарт му пъхна химикалката в ръката. Вазари се поколеба, после грабна бележника и започна да пише. Локхарт се приближи към Павуд, който се присви, молейки за милост. — Млъкни и слушай, Павуд. Ще се разберем така: ти не казваш нищо и ние не казваме нищо.
— За Бога, разбира се, че няма да кажа нищо, ага, не съм ли служил вярно на компанията толкова години, не съм ли…
— Лъжец — прекъсна го Вазари и добави за ужас на Локхарт: — Чух те как ти и другите лъжете и мамите, и се лигавите за Мануела Старк, надничате през прозореца й нощем.
— Лъжи, само лъжи, не му вяр…
— Млъквай, копеле! — наруга го Вазари.
Павуд се подчини, вцепенен от злобата му, и пак се сви в ъгъла. Локхарт прибра един от листовете в джоба си.
— Задръж втория, сержант. Дръж и ти! — обърна се той към Павуд и бутна третия в лицето му. Павуд се опита да се отдръпне, но не можа, и когато му пъхнаха листа в ръката, изохка и го пусна, сякаш бе запален. — Ако ни спрат, обещавам ти пред Бога, че това ще попадне, в първия срещнат от Зелените ленти, а не забравяй, че и двамата говорим фарси и познавам Хусаин! Разбра ли? — Павуд кимна вдървено. Локхарт се наведе, взе листа и го пъхна в джоба му. — Седни там! — посочи той един стол в ъгъла и избърса потните си длани в панталона. После включи СВЧ и взе микрофона. — Ковис вика пристигащите хеликоптери от Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Локхарт почака, след това повтори повикването. После превключи: — Кулата, тук базата, чувате ли ме?
След кратка пауза някакъв отегчен глас със силен акцент отвърна:
— Да, чуваме ви.
— Очакваме четири пристигащи хеликоптера от Бандар-е Делам, които имат само СВЧ. Ще излетя и ще се опитам да се свържа с тях. Изключвам, докато се върна. Окей?
— Окей.
Локхарт изключи. От ВЧ се чу:
— Ковис, тук Техеран, чувате ли ме?
— Какво ще го правим? — попита Локхарт. И двамата погледнаха към Павуд, който сякаш се смали.
Пронизващата болка зад очите на Вазари бе по-силна от всякога. „Ще трябва да убия Павуд, това е единственият начин да докажа на Локхарт, че съм на негова страна.“
— Аз ще се оправя с него, — каза той и стана.
— Не — спря го Локхарт. — Павуд, за днес приключваш. Слизаш долу, казваш на другите, че си болен, и си отиваш вкъщи. Не казваш нищо друго и си тръгваш веднага. Оттук можем да те виждаме и да те чуваме. Ако ни предадеш, в името на Господ Бог ти и всички хора от този списък също ще бъдете предадени.
— Закълнете се, че… че вие… — думите заваляха една след друга. — Нали се заклевате, че няма да кажете на никого, нали?
— Излизай и си върви вкъщи! От тебе зависи, не от нас! Хайде, изчезвай! — Проследиха го с поглед как излиза, олюлявайки се. А когато го видяха да върти бавно педалите на колелото си по пътя, и двамата се почувстваха малко по-спокойни.
— Трябваше да го убием… трябваше, капитане. Аз щях да го направя.
— И така е безопасно и… ами, и да го бяхме убили, това нямаше да реши нищо. — „Нито пък ще ми помогне за Шаразад“ — помисли си Локхарт.
От ВЧ отново се чу досадното: