Жан-Люк кимна. С мъка се сдържаше да не гледа към телекса. Щом като в Бахрейн имаха такъв телекс, значи е бил изпратен до всяка кула от тази страна на Залива.
— С Божията помощ ще успеем.
Офицерът от Имиграционната служба кимна любезно.
— Капитане, бих искал да видя документите на пилота и на механика. И тях самите. Моля ви.
— Разбира се, веднага. — Жан-Люк отиде при Шандор. — Техеран им е изпратил телекс да следят за ирански регистрации — прошепна той бързо и лицето на Шандор посивя. — Не се паникьосвай, mon vieux, само покажи паспортите на офицера от Имиграцията, не проявявай инициатива, ти също, Джонсън, и не забравяйте, че сте G-HXXI от Басра.
— Господи! — рече дрезгаво Шандор. — Би трябвало да имаме изходни печати от Ирак, а аз на почти всяка страница имам печати от Иран.
— Значи си бил в Иран. Какво толкова? Почни да се молиш, mon brave. Хайде.
Офицерът от Имиграционната служба взе американския паспорт. Педантично огледа снимката, сравни я с Шандор, който с отмаляла ръка свали тъмните си очила, след това му го върна, без да прелиства останалите страници, и взе британския паспорт на Джонсън. Отново педантично изгледа само снимката. Бин Ахмед направи крачка към хеликоптера. Джонсън бе оставил вратата на кабината отворена.
— Какво носите?
— Резервни части — отговориха в хор Шандор, Джонсън и Жан-Люк.
— Ще трябва да минете през митницата.
— Но той е в транзитен полет, саид Юсуф — вметна любезно Матиас, — и ще отлети веднага щом зареди. Може би ще му разрешите да подпише транзитен формуляр, като гарантира, че няма да разтоварва нищо и че не носи оръжие, наркотици или муниции. — Той се поколеба. — Аз също бих гарантирал, ако това би било от полза.
— Вашето присъствие винаги е от полза, саид Матиас — отвърна Юсуф. На пистата беше горещо и прашно, той извади носна кърпа и издуха носа си, след това отиде при Бин Ахмед, който още държеше паспорта на Джонсън. — Предполагам, че за британски хеликоптер в транзитен полет ще е възможно, дори за другите два на брега. Нали?
— Защо не? — Служителят от кулата се обърна с гръб към хеликоптера. — Когато пристигнат другите два, ще ги уредим направо тук, саид капитан Сесон. Вие ги посрещнете с цистерната, а ние ще разрешим полета до Ал Шаргаз веднага щом заредят. — Той погледна отново към морето, тъмните му очи бяха загрижени. — А четвъртият, когато пристигне? Той, предполагам, също е с британска регистрация?
— Да, да, точно така — се чу да казва Жан-Люк и му съобщи новата регистрация. — С… с ваше позволение, трите хеликоптера ще се върнат назад по маршрута за около половин час и след това ще продължат за Ал Шаргаз. — „Струва си да опитат“ — помисли си той и любезно се сбогува с двамата бахрейнци. Не вярваше на чудото, че им се е разминало.
„Дали защото слънцето им светеше в очите, или защото не искаха да видят? Не зная, не зная, но благословена да е Мадоната за това, че пак се погрижи за нас.“
— Жан-Люк, по-добре се обади на Гавалан за телекса — каза Матиас.
В морето до Ал Шаргаз.
Скрагър и Бенсън бяха вперили погледи в приборите за маслото и налягането на двигател номер едно. Предупредителните лампи светеха, стрелката на температурния датчик бе на максимум, в най-горната част на червеното, стрелката за налягането на маслото бе почти на нула. Летяха на двеста метра, времето беше хубаво, но с лека мъгла. Международната граница при Сири и Абу Муса бе точно зад гърба им, а Ал Шаргаз — право напред. В слушалките си чуваха кулата на пет и три, която насочваше трафика.
— Ще го изключа, Бенсън.
— Да, не искам да се запали.
Шумът отслабна и машината се снижи с тридесетина метра, но когато Скрагър увеличи мощността на двигател номер две и направи корекциите, височината се запази. И двамата се безпокояха за другия двигател.
— Няма причина да прави така, Скраг, абсолютно никаква. Лично го проверих преди няколко дни. Как сме?
— Добре. Вече сме близо.
— Има ли къде да кацнем в случай на авария? — Бенсън бе много неспокоен. — Пясъчни плитчини? Сонда?
— Разбира се, разбира се, че има. Много места — излъга Скрагър. Очите и ушите му се напрягаха да доловят опасността, но не я откриваха. — Чуваш ли нещо?
— Не… не, нищо. По дяволите, чувам всеки прегрят зъбец.
— И аз — изсмя се Скрагър.