След вечерта на сблъсъка му с Локхарт Мешанг се бе върнал отново в дома при семейството си. Къщата бе много голяма, Шаразад бе запазила стаите си и се радваше, че снаха й и трите й деца прогонваха потискащата тишина и меланхолията, които я бяха завладели. Сега майка й се бе уединила в нейното си крило, дори се хранеше там, обслужвана само от своята прислужничка, през по-голямата част от деня се молеше и плачеше. Никога не излизаше, никога не канеше някой от тях. „Оставете ме на мира! Оставете ме на мира!“ — само това проплакваше през заключената врата.
Когато Мешанг бе вкъщи, всички от семейството гледаха да го прилъжат и приласкаят. „Не се безпокой — бе казала снаха й. — Той ще се подчини съвсем скоро. Мисли си, че съм забравила как ме унижи и ме удари, и се осмелява да се показва с младата курва, с която го изкуши онзи злобен кучи син Киа! О, не се безпокой, мила Шаразад, аз ще си отмъстя — беше непростимо да се отнесе така с тебе и… твоя съпруг. Скоро пак можем да пътуваме… Париж, Лондон, дори Ню Йорк, съмнявам се дали ще има време да дойде с нас, и тогава, ах, тогава така ще се забавляваме, ще носим прозрачни дрехи и ще имаме по петдесетина ухажори!“
„Не знам за Ню Йорк — да се поставиш в такава опасност от Сатаната“ — бе отвърнала Шаразад. Но тайно в сърцето си потръпна от вълнение при тази мисъл. „Ще отида в Ню Йорк със сина си — обеща си тя. — Томи ще бъде там. Скоро ще се върнем към нормалния живот, моллите ще изгубят властта си над Хомейни, дано Бог отвори очите му, техният контрол над Зелените ленти ще бъде премахнат, Революционният комитет ще бъде разпуснат, ще имаме истинско, честно избрано демократично ислямско правителство с министър-председател Базарган, негов водач от Бога, правата на жените няма да бъдат отнемани никога вече, Туде вече няма да бъде забранена, а ще работи за всички и в страната ще има мир — точно както той каза, че ще стане.
«Радвам се, че съм тази, която съм» — помисли си Шаразад.
— Здравей, мили Мешанг, изглеждаш чудесно днес, но толкова уморен. О, не бива да работиш толкова много заради нас! Чакай, нека ти налея още лимонов сок и вода, точно както го обичаш.
— Благодаря. — Мешанг се беше излегнал на килимите, подпрян на възглавници, без обувки, и вече ядеше. Беше приготвен малък мангал за изпичане на шиш кебап, а край него имаше двадесет-тридесет чинии с хорищ, ориз, зеленчуци, пресни и захаросани плодове. Зара покани Шаразад да седне на килима до нея.
— Как се чувстваш днес?
— Чудесно, никак не ми е лошо.
— На Зара й беше лошо през цялото време и повръщаше, не като нормална жена. — Лицето на Мешанг помрачня. — Да се надяваме, че ти си нормална, но си толкова слаба… Иншаллах.
Двете жени се усмихнаха, прикривайки отвращението си. Разбираха се една друга.
— Горката — каза Шаразад. — Как мина сутринта ти, Мешанг? Сигурно е ужасно трудно да имаш толкова много работа, да се грижиш за всички нас.
— Трудно е, защото съм заобиколен от глупаци, скъпа сестро. Ако имаш способни служители, подготвени като мене, всичко би било толкова лесно. — «И много по-лесно, ако не беше подлъгала баща ни, измами го, провали се с първия си съпруг и ни опозори с избора си на втори. Толкова терзания си ми причинила, скъпа сестро, ти, с твоето охтичаво лице и тяло, и с глупостта си — на мене, който работех непрекъснато, за да те спася от самата тебе. Слава на Бога, че усилията ми дадоха такива плодове!»
— Сигурно ти е ужасно трудно, Мешанг, аз не бих знаела откъде да започна — рече жена му и си помисли: «Работата се върши лесно, ако знаеш къде са ключовете, банковите сметки и документите на длъжниците… и всички тайни. Не искам да имаме равенство или да гласуваме, защото тогава просто ще трябва да ви изхвърлим и да заемем най-добрите длъжности.»
Тлъстият агнешки хорищ и препеченият златист ориз бяха чудесни, с ароматни подправки — точно както ги обичаше, и Мешанг ядеше с удоволствие. «Не бива да ям прекалено много. Не бива да се уморявам много, преди да ида при малката следобед. Никога не бих си помислил, че една зинаат може да бъде толкова сочна, нито че може да стиска така здраво. Ако забременее, ще се оженя за нея, а Зара да пукне!»
Хвърли поглед към жена си. Тя веднага спря да яде, усмихна му се и му подаде салфетка да избърше мазнината и капките супа от брадата си.
— Благодаря — рече той любезно и пак се съсредоточи върху чинията си. «Като оправя малката, ще поспя един час и ще се върна на работа. Ех, това куче Киа да се беше върнал, имаме много да си поговорим, много неща да планираме. А Шаразад ще…»