Выбрать главу

— Бог знае, че ние нищо не знаем, ваше превъзходителство, освен че негово превъзходителство капитан Еър замина с резервни части за сондата Абу Сал, а негово превъзходителство капитан Макайвър с почитаемия министър Киа за Техеран, а негово превъзходителство капитан Локхарт отиде да търси пристигащите хеликоптери и…

— Какви пристигащи хеликоптери?

— Четирите 212, които капитан Макайвър е наредил да дойдат тука от Бандар-е Делам с пилоти и друг персонал, и ние… ние се приготвяме да… ги приемем. — Чиновникът, чието име беше Ишмаел, се сви под пронизващия поглед на моллата. — Бог ми е свидетел, капитанът излетя сам да ги търси, тъй като те нямат ВЧ, а със СВЧ от въздуха може би ще успее да се свърже с тях.

Чангиз се обърна с облекчение към Хусаин:

— Ако всичките 212 идват тука, паниката е била безпричинна. — Той избърса челото си. — Кога трябва да пристигнат?

— Предполагам скоро, ваше превъзходителство — отвърна Ишмаел.

— Колко чужденци има сега в базата?

— Аз… аз не знам, ваше превъзходителство, ние… ние бяхме много заети и…

В офиса се втурна един от Зелените ленти:

— Не можахме да открием никакъв чужденец, ваше преподобие — обърна се той към Хусаин. — Единият от готвачите каза, че последните двама механици тръгнали с големите хеликоптери тази сутрин. Иранските работници чули, че в неделя или понеделник пристигат нови екипи.

— В събота, ваши превъзходителства, казаха ни утре, ваши превъзходителства — намеси се Ишмаел. — Но на борда на идващите четири машини има механици и пилоти, както и друг персонал, така каза негово превъзходителство Макайвър. Механици ли ви трябват?

— В някои от стаите — продължи човекът от Зелените ленти — неверниците, изглежда, са си събрали багажа набързо, но в хангарите са останали три хеликоптера.

— Какви са? — обърна се Чангиз към Ишмаел.

— Един… не, два 206 и един френски „Алует“.

— Къде е Павуд?

— Беше болен, ваше превъзходителство господин полковник, стана му лошо точно след обедната молитва и си отиде вкъщи. Нали така, Али? — попита той другия чиновник.

— Да, да, беше зле и си тръгна. Каза, че ще се върне утре… — Думите му заглъхнаха.

— Капитан Макайвър ли е наредил на четирите 212 да дойдат тука от Бандар-е Делам?

— Да, да, ваше превъзходителство, така каза на негово превъзходителство Павуд. Чух го точно така да казва: с пилотите и другия персонал, нали така, Али?

— Да, пред Аллаха се кълна, ваше превъзходителство господин полковник.

— Добре, достатъчно. — Полковникът се обърна към Хусаин: — Ще се свържем с Локхарт по радиото. — После попита чиновника: — Сержант Вазари в кулата ли е?

— Не, ваше превъзходителство, той се върна в базата тъкмо преди капитан Локхарт да излети да търси четирите 212-ки, които трябва да при…

— Стига! — Полковник Чангиз помисли малко и каза грубо на младежа от Зелените ленти: — Ей, ти! Капралът да дойде веднага в кулата.

Младият гвардеец пламна от този тон и погледна Хусаин, който хладно рече:

— Полковникът искаше да каже: „Моля, намери капрал Боргали и го доведи бързо в кулата.“

— Не исках да бъда неуч… — разфуча се Чангиз.

— Разбира се. — Хусаин тръгна важно по коридора към стълбата, която водеше до кулата. Доста смирен, Чангиз го последва.

Преди половин час във въздушната база се бе получил телекс от Въздушен контрол — Техеран, с който искаха да се извърши незабавна проверка на чужденците от IHC и на хеликоптерите в Ковис: „… беше съобщено за четири изчезнали хеликоптера от базата в Бандар-е Делам от Управителния директор на IHC Сиамаки, който смята, че може би са излетели нелегално от Иран за някоя от държавите в Залива.“

Чангиз бе извикан веднага от дежурния, който вече бе занесъл телекса на Хусаин и на комитета. Комитетът заседаваше в базата, продължаваше ревностно разследването на ислямската надеждност на всички офицери и войници, както и на престъпления, извършени срещу Бога в името на шаха. На Чангиз му се догади. Комитетът беше безмилостен. Засега никой бивш поддръжник на шаха не бе успял да се спаси. И въпреки че той бе комендант, назначен от комитета с одобрението на Хусаин, потвърждението от всевластния Революционен комитет още не беше пристигнало. Чангиз знаеше, че докато това не стане, той е още подсъден. А нали бе положил лична клетва за вярност към шаха като всички от въоръжените сили?