В кулата видя, че Хусаин гледа втренчено оборудването.
— Можете ли да работите с радиото, полковник? — попита моллата. Робата му беше стара, но чиста, тюрбанът — бял и изпран, но също вехт.
— Не, ваше превъзходителство, затова изпратих за Боргали. — Капрал Боргали се изкачи по стъпалата, като вземаше по две наведнъж, и застана мирно. — СВЧ и ВЧ — нареди полковникът.
— Слушам! — Боргали включи апаратурата. Нищо. Направи бързо проверка и откри повредения кристал, както и че прекъсвачът на СВЧ липсва. — Съжалявам, господин полковник, това оборудване не работи.
— Искаш да кажеш, че е саботирано? — тихо попита Хусаин и погледна Чангиз.
Чангиз се вцепени. „Господ да изгори всички чужденци, мислеше си той отчаяно. — Ако е нарочен саботаж…, тогава това е доказателство, че са избягали и са взели хеликоптерите ни. Това куче Макайвър сигурно е знаел, че ще го направят тази сутрин, когато го питах за 125.“
Пронизаха го ледени иглички. Сега няма 125, няма скрит път за бягство, няма шанс да вземе Локхарт или някой от другите пилоти като заложник с някакво измислено обвинение, а после тайно да спазари бягството му срещу едно място за себе си, ако е необходимо. Вътрешностите му се обърнаха. „Ами ако комитетът открие, че жена ми и семейството ми са вече в Багдад, а не, както се предполага, в Абадан, където умира горката ми майка?“ Дяволите от кошмарите му се подиграваха, викаха истината: „Каква майка? Майка ти е мъртва от седем или осем години! Планирал си да избягаш, виновен си за престъпления срещу Бога, имама и революцията…“
— Полковник — рече Хусаин със същия хладен тон, — щом радиото е саботирано, не следва ли, че капитан Локхарт не търси другите хеликоптери, ами е избягал, и че Макайвър е излъгал за нареждането останалите 212 да дойдат тук?
— Да… да, ваше превъзходителство, да, така е и…
— И тогава следва също, че са избягали незаконно и че са взели два хеликоптера оттук незаконно, без да се броят четирите от Бандар-е Делам!
— Да… да, това също би било вярно.
— Да бъде Божията воля, но вие сте отговорен.
— Но ваше превъзходителство сигурно разбира, че не е възможно да се предвиди една тайна, незаконна операция като… — Видя погледа на моллата, разбра го и думите му заглъхнаха.
— Значи са ви изиграли?
— Чужденците са кучи синове, които непрекъснато лъжат и мамят… — Чангиз се спря от мисълта, която изпълни съзнанието му. Грабна телефона, но той не работеше. Изруга. Със съвсем друг тон заговори бързо: — Ваше превъзходителство, един 212 не може да прелети Залива без дозареждане, не е възможно, а Макайвър трябва да дозареди, за да стигне до Техеран с Киа — ще трябва да дозареди, така че можем да ги хванем. — После се обърна към Боргали: — Веднага се върни в нашата кула и разбери къде по график трябва да дозареди 206, който има разрешение за Техеран с Макайвър и министър Киа. Кажи на дежурния офицер да вдигне базата по тревога и да арестува пилота, да задържи хеликоптера и да изпрати министър Киа за Техеран… с кола. — Погледна към Хусаин. — Съгласен ли сте, ваше превъзходителство? — Хусаин кимна. — Добре. Тръгвай!
Капралът се втурна надолу по стъпалата.
В кулата беше студено, вятърът фучеше. За миг в прозорците плисна дъжд, после спря. Хусаин не го забеляза. Не откъсваше поглед от Чангиз.
— Ще хванем това куче, ваше превъзходителство. Министър Киа ще ни благодари.
Хусаин не се усмихна. Той вече бе уредил комитет за посрещане на Киа на летището в Техеран и ако Киа не успееше да обясни всички странности в поведението си, скоро правителството щеше да остане с един корумпиран министър по-малко.
— Може би Киа участва в заговора и бяга от Иран с Макайвър, помислихте ли за това, полковник?
— Министър Киа? Мислите ли? — зяпна полковникът.
— А вие?
— Господи, ами… разбира се, че е възможно, щом така мислите — отвърна предпазливо Чангиз, опитвайки се като никога да бъде предпазлив. — Никога не съм го срещал. Вие познавате Киа по-добре от мене, ваше превъзходителство, вие го разпитвахте пред комитета. — „И го оправдахте“ — помисли си той със злобно задоволство. — Като хванем Макайвър, можем да го използуваме като заложник, за да върнем останалите. Ще го хванем, ваше превъзходителство…
Хусаин видя страха, изписан върху лицето на полковника, и се зачуди за какво ли е виновен този човек и дали не е участник в плана за бягство, който за него бе очевиден след разпита на Старк вчера и на Макайвър тази сутрин.