„И след като е бил очевиден, защо го запазихте в тайна и защо не го предотвратихте?“ — така щеше да попита някой от по-висшестоящите в религията.
„Заради Старк, ваше високопреосвещенство. Защото наистина вярвам, че по някакъв начин този човек, въпреки че е неверник, е инструмент на Бога и е защитен от Бога. На три пъти той попречи на силите на злото да ме изпратят в благословения мир на рая. Заради него очите ми се отвориха за истината на Божията воля, че не трябва повече да се стремя към мъченичество, а да остана на земния път и да стана неумолим бич на Бог и имама, срещу враговете на исляма и неговите врагове.“
„А останалите? Защо допусна те да избягат?“
„Ислямът няма нужда нито от чужденци, нито от хеликоптерите им. Ако Иран има нужда от хеликоптери, в Исфахан има още хиляди.“
Хусаин бе напълно сигурен, че е прав, така прав, както грешеше този прошахски, проамерикански полковник-изменник.
— И така, полковник, ами двата 212, и тях ли ще ги хванете? Как?
Чангиз отиде до картата на стената. И двамата бяха изиграни, но той бе комендант и отговорен, ако моллата искаше да го направи отговорен. Но не биваше да забравя, че това е същият молла, сключил сделка през нощта на първата атака срещу базата, същият, който се бе сприятелил с американеца Старк и с отвратителния маниак Затаки от Абадан. „А нали аз съм поддръжник на имама и на революцията? Нали правилно предадох базата на войниците на Бога?“
„Иншаллах. Съсредоточи се върху чужденците. Ако успееш да ги хванеш, дори един от тях, ще си в безопасност и този молла и неговите зелени главорези няма да могат да ти направят нищо.“
На картата бяха начертани няколко стандартни маршрута на полети от Ковис до различни нефтени площадки и сонди в Залива.
— Това куче чиновникът каза резервни части за Абу Сал — промърмори той. — Ако бях на тяхно място, къде бих дозаредил? — Пръстът му се заби в сондите. — На някоя от тези, ваше превъзходителство — рече той възбудено. — Ето къде ще дозаредят.
— На сондите има ли резервно гориво?
— О, да, за спешни случаи.
— И как ще ги хванете?
— С изтребители.
На брега, на мястото на срещата: 2,07 по обед.
Двата 212 бяха кацнали на пустия, неравен бряг под лекия дъжд. Фреди Еър и Локхарт седяха унило в едната от кабините, вратата беше отворена, а двамата им механици и Базари седяха в другата. Всички бяха уморени от пренасянето на големите неудобни четиридесетгалонови варели с гориво и изпомпването им в резервоарите. Сигурно бяха поставили рекорд за зареждане на 212, както и за товарене и закрепване на резервни части за аварийни случаи. Фреди Еър бе пристигнал към единадесет и половина, Локхарт — малко след дванадесет. Отне им половин час да заредят и оттогава чакаха.
— Ще чакаме още половин час — каза Локхарт.
— Боже, все едно че разполагаме с всичкото време на света.
— Глупаво е и двамата да чакаме, по-безопасно е вие да тръгнете отделно — Колко пъти трябва да го повтарям? Вземи всички, а аз ще чакам.
— Когато Мак дойде, можем всички да тръг…
— По дяволите, вземи механиците и Вазари, а аз ще чакам. Ако Мак беше тук и чакахте мене, той щеше да каже същото. За Бога, престани да се правиш на герой и излитай.
— Не. Съжалявам, но ще чакам, докато дойде и той, или тръгваме и двамата.
Локхарт вдигна рамене. Настроението му бе мрачно като небето над тях. Веднага след като пристигнаха, бе развил предложения от Макайвър план: „Фреди, Мак излезе спокойно от системата на Ковис към единадесет и тридесет. Да речем, че лети още половин час в радиуса на обхвата им, а след това още максимум половин час, за да имитира авария, да кацне и да се отърве от Киа, максимум един час, за да стигне дотук, абсолютният максимум в краен случай означава, че ще бъде тук към един и половина. Хващам се на бас, че ще бъде тук към един, един и петнадесет.“
Но вече минаваше два, а Мак още го нямаше, а може би и изобщо нямаше да дойде — сигурно беше станал някакъв провал. Той огледа облаците, търсейки отговори във времето, обмисляше отново планове и контрапланове. Празните варели бяха подредени на купчина, имаше още пет пълни. Варелите бяха докарани тук по време на редовни полети до сондите и бяха скрити под мушами, замаскирани с пясък и водорасли. Навътре в морето едва се виждаше някаква сонда, издигната на опорите си високо над водата.