Не бе имал никакви проблеми по време на полета от Ковис дотук. Веднага след като излетяха и нямаше вече никаква опасност, Вазари изпълзя напред. „По-добре се крий, докато навлезем в Залива“ — му бе казал Локхарт. Обаче, когато кацнаха, на Вазари му стана много лошо, той промени решението си и разказа на останалите какво се бе случило. Вазари вече се беше оправил и беше приет. Все още обаче го гледаха с подозрение.
Брегът вонеше на гнила риба и водорасли. Постоянният вятър със скорост около тридесет възела разтърсваше витлата на роторите и продължаваше да духа в обратна посока на маршрута им за бягство към Кувейт. Мрачните облаци над главите им се бяха снижили вече до шестдесет метра. Това обаче не правеше впечатление на Локхарт. Мислите му все повече го теглеха на север, към Техеран и Шаразад, докато слухът му се напрягаше да чуе през вятъра и вълните шума на 206. „Хайде, Мак — молеше се той. — Хайде, не ме изоставяй. Хайде, Мак, не ме изоставяй…“
И в този миг го чу. Изчака няколко секунди, за да се увери, и изскочи от кабината. Беше отворил леко уста, за да го чува по-добре и да се ориентира за посоката. После и Еър излезе от унеса си и застана до него, и двамата се взираха в мрачното небе, вече го чуваха, шумът на двигателя ставаше все по-силен, отмина към морето и Локхарт изруга:
— Пропусна ни!
— СВЧ? — попита Еър.
Адски е опасно… още не… ще мине още веднъж, прекалено добър е, за да не го направи.
Зачакаха отново. Шумът от двигателите заглъхваше, заглъхваше, после се задържа на едно ниво, усили се. Хеликоптерът отново мина над тях и ги пропусна, започна да заглъхва и пак се върна. Шумът на двигателите нарастваше все повече, после машината изскочи от мъглата половин миля по-нагоре по брега, забеляза ги и започна да се приближава. Без съмнение това беше техен хеликоптер, пилотът беше Макайвър и беше сам. Посрещнаха го с радостни възгласи.
В кабината на 206.
Макайвър откри много трудно мястото на срещата. Калната равнина изглеждаше еднаква навсякъде, бреговата линия — еднообразна, условията бяха лоши. После се сети за неработещата сонда край брега и излезе над морето, за да я открие и използва като ориентир.
— Слава Богу — промърмори той и въздъхна, когато ските опряха здраво на земята. Стомахът го болеше и ужасно му се пикаеше. Отвори веднага вратата на кабината и прекъсна въпросите им:
— Извинявайте, трябва да се изпикая. Фреди, изключи вместо мене, моля те.
Локхарт, който беше по-близо, отвърна:
— Аз ще свърша това, Мак.
— Благодаря. — Макайвър бе разкопчал колана си, измъкна се навън и изтича под перките към най-близката дюна. Когато пак беше в състояние да говори, се обърна и видя, че Еър го чака, а останалите са до хеликоптера.
— Щеше да ми се пръсне мехурът.
— Знам как е.
Макайвър се изтръска, вдигна ципа и забеляза Вазари.
— Какво, по дяволите, прави тоя тука?
— Том решил, че е най-добре да го вземе, по-безопасно е, отколкото да го остави, а и той помогна. По-добре да тръгваме, Мак, всички сме заредили. Какво ще правим с 206?
— Ще трябва да го оставим. — Хеликоптерът не беше оборудван с резервоари за далечни полети, а щеше да им отнеме твърде много време, за да пригодят система за зареждане в полет. Дори и тогава насрещният вятър би предизвикал преразход и пътуването не би било възможно.
— Мислех си да го оставим на сондата — посочи Макайвър към морето. — Надявах се, че ще можем да се върнем и да го вземем, но това са празни надежди. Няма достатъчно място, за да кацнат едновременно и той, и 212, който да ме вземе. Много жалко, но е така.
— Имаше ли проблеми с Киа?
— Не. Беше малко досаден и… — Той се обърна рязко. Зад него Локхарт бе дал газ на 206 и машината вече се издигаше. — За Бога, Том… — изрева Макайвър и се втурна към хеликоптера, но Локхарт се отдръпваше все по-бързо и се издигна на пет-шест метра. — Тооом!
Локхарт се наведе през прозореца на кабината и извика:
— Не ме чакайте, Мак!
— Но ти си почти без гориво…
— Засега има много! — Ще изчакам да тръгнете и ще дозаредя. Ще се видим в Ал Шаргаз!
— Какво му става? — попита Еър.
— Шаразад — отвърна Макайвър и се наруга, че бе забравил. — Сигурно е имал поне петдесетина плана как да вземе машината. — После събра длани около устата си и извика: — Том, ще провалиш „Вихрушка“, за Бога! Трябва да дойдеш с нас!