— Няма да допусна да ме вземат за заложник, Мак! Никога! Залагам собствената си глава, не твоята… решението е мое, за Бога. Тръгвайте вече!
Макайвър помисли за секунда и извика:
— Сега кацни, ще те заредим, ще ти спестим неприятностите.
Локхарт поклати глава и посочи към 212.
— Връщам се за Шаразад — извика той. — Не се опитвай да ме спреш или да ме чакаш… това си е моята глава, не твоята… Меко кацане. — Махна им и се отдръпна на безопасно разстояние надолу по брега, обърна се по вятъра с лице към тях и кацна. Двигателите обаче продължиха да работят, готови веднага да го издигнат.
— Няма начин да го принудим — промърмори Макайвър. Ядосваше се на себе си, че Том го бе сварил неподготвен.
— Можем… можем да изчакаме, докато му свърши горивото — рече Еър.
— Том е твърде умен, за да се остави да го хванем. — Макайвър погледна часовника си едва ли не в паника. — Какви проклети глупаци сме и двамата. — Видя, че останалите го гледат.
— Какво ще правим, Мак? — попита Еър. Макайвър се опита да избистри мисълта си. „Ти си водачът. Решавай. Страшно сме закъснели. Том е взел решение след всичко, което казах. Това си е негово право. Съжалявам, но това означава, че остава сам. Сега помисли за останалите. Ерики би трябвало да е добре. Руди, Скрагър и момчетата им са в безопасност, да приемем, че е така, така че се качвай в машината и започвай следващия етап.“
Изпъшка наум. Мисълта, че трябва да лети с 212 до Кувейт на малка височина и да пести горивото през следващите два часа и половина, почти го съкруши.
— По дяволите — промърмори той. Останалите продължаваха да го гледат и чакаха. — Том се връща, за да вземе жена си — оставяме го.
— Но ако го хванат, това няма ли да провали „Вихрушка“? — попита Еър.
— Не. Том действа самостоятелно. Чухте какво каза. Ние тръгваме за Кувейт, както е по плана. Всички се качват в машината на Фреди, аз вземам хеликоптера на Локхарт. Тръгвайте всички, ще летим ниско и близо един до друг. Радиомълчание, докато преминем границата. — Макайвър се обърна и закрачи към хеликоптера. Останалите се спогледаха с безпокойство. Всички бяха забелязали колко е блед и знаеха, че му трябва лекарството. Кайл, нисичкият жилав механик, тръгна след него.
— Мак, няма смисъл да летиш сам, идвам с тебе.
— Благодаря, но не. Всички в машината на Фреди! Хайде, тръгвайте!
— Мак, ще ида да говоря с Том — рече Еър. — Трябва да е откачил. Ще го убедя да дойде до Ку…
— Няма да можеш. Ако беше Джени, и аз щях да откача. Качвайте се всички! — В този миг брегът потъна в грохота на два реактивни изтребителя, които преминаваха звуковата бариера на малка височина! Тишината след тях бе страхотна.
— Господи — потръпна Вазари. — Капитане, ако искате, аз бих дошъл с вас.
— Не, всички с Фреди. Предпочитам да летя сам.
— Това, че не разрешавате, за мене няма значение — вдигна рамене Вазари. — Иншаллах! Аз ще следя радиото. — Той вдигна палец към небето. — Тия копелета не говорят английски. — Той се качи в хеликоптера и седна на лявата седалка.
— Това е добра идея, Мак — каза Еър.
— Добре. Ще летим близо един до друг и ниско, както е по план. Фреди, ако с някой от нас стане нещо, другият продължава. — Еър го погледна и той отвърна: — Искам да кажа, каквото и да стане. — Макайвър погледна за последен път към Локхарт, махна отново и се качи в хеликоптера. Радваше се много, че няма да е сам. — Благодаря — каза той на Вазари. — Не зная какво ще стане в Кувейт, сержанте, но ще помогна, доколкото мога. — Затегна колана и натисна бутона „пуск“ на първи двигател.
— Разбира се. Благодаря. По дяволите, аз нямам какво да губя, главата ми се пръска, изпих всички аспирини от медицинските комплекти… Какво стана с Киа?
Макайвър регулира силата на звука в слушалките си, натисна „пуск“ на втория двигател и му разказа, докато проверяваше резервоарите и инструментите.
— Наложи се да направя аварията малко по-късно, отколкото бях планирал. Кацнах на около миля от едно село, но всичко мина добре, прекалено добре, онзи гад припадна и не можах да го измъкна от кабината. Беше се някак си усукал в коланите на седалката и не можах да го откача. Нямах дори един тъп нож, за да срежа коланите. Опитах по всякакъв начин, бутах, дърпах, но ключалката бе блокирала и трябваше да го изчакам да се свести. Докато чаках, изнесох багажа му и го оставих близо до пътя, да си го намери. Когато се свести, се оказа адски трудно да го накарам да слезе. — Пръстите на Макайвър минаваха прецизно от един превключвател на друг. — Накрая се престорих, че е станал пожар и изскочих, а него го оставих вътре. Това му подейства и той по някакъв начин успя да освободи ключалката и хукна да бяга. Бях оставил двигателите да работят, което е много опасно, но трябваше да рискувам, и щом той се отдалечи, се втурнах обратно и излетях. Одрасках един-два камъка, но няма проблеми…