— Тук, в Табриз, само аз, Ваше височество. Засега — добави веднага Хашеми, като за по-удобно забрави Армстронг, на когото сутринта бе предложил фалшивия телекс. „Няма начин този кучи син Хаким да разкрие измамата, Робърт“ — бе казал той, доволен от собствената си хитрост. — „Ще трябва да се пазари. Ще спазарим финландеца за Мжитрик без никакви разходи за нас. Щом получим това, което искаме, ще ликвидираме този кръвожаден маниак финландеца, а дотогава ще го държим изкъсо.“
— Ами ако Хаким хан не се съгласи, не иска или не може да предаде Мжитрик?
— Ако не иска да се пазари, ще хванем Ерики и така. Скоро сигурно ще изтече информация за „Вихрушка“ и мога да използвам Ерики за всякакви отстъпки — той е заложник за хеликоптери на стойност поне девет милиона долара… или може би ще го спазаря с хората от племената като предложение за мир… Фактът, че е финландец, ще помогне. Мога да го свържа с Ракоци и КГБ и да причиня на руснаците всякакви неприятности, дори на ЦРУ, нали? Дори на МИ-6!
— ЦРУ нищо не ти е направило. Нито пък МИ-6.
— Иншаллах! Не се бъркай в това, Робърт. Ерики и ханът са вътрешен ирански въпрос. Не си залагай главата, не се бъркай. С финландеца мога да получа важни отстъпки. — „Но важни само за мене Робърт, не за САВАМА — каза си Хашеми и се усмихна вътрешно. — Утре или вдругиден ще се върнем в Техеран и моят убиец ще те последва в нощта, и — пуф — ще те духне като свещ.“ — Ще го предаде — отбеляза той спокойно.
— Ако Хаким предаде Ерики, любимата му сестра ще го прокълне и няма да го остави на мира до края на живота му. Тя би се качила и на кладата заради него.
— Може и да й се наложи.
Хашеми си спомни как се бе зарадвал тогава, а сега беше дори още по-добре. Забелязваше безпокойството на Хаким хан и бе сигурен, че го е хванал в капан.
— Ваше височество, разбирате, че трябва да отговоря на този телекс бързо.
Хаким хан реши да направи компромис.
— Измяната и заговорът не бива да остават без наказание. Трябва да се откриват, където и да са. Изпратих съобщение за предателя, който искахте. Спешно.
— Аха. Колко време ще бъде необходимо на Мжитрик да отговори?
— Вие знаете по-добре от мене. Нали така?
Хашеми усети резкия тон и се наруга за това, че се бе подвел.
— Бих се изненадал, ако не отговорят много бързо на Ваше височество — отговори той подчертано любезно. — Много бързо.
— Кога?
— В срок от двадесет и четири часа, Ваше височество. Лично или чрез куриер.
Забеляза как младият хан се размърда болезнено и се помъчи да реши дали да забави, или да продължи натиска си, сигурен беше, че болката е истинска. Докторът му бе дал подробна диагноза на вероятните наранявания на хана и на сестра му. За всеки случай той бе наредил на доктора да даде на Ерики силно приспивателно тази вечер, за всеки случай, ако реши да избяга.
— Двадесет и четири часа изтичат в седем тази вечер, полковник.
— В Табриз има да се правят толкова много неща, Ваше височество, съгласно вашия съвет от тази сутрин. Затова се съмнявам дали бих могъл да се занимая с телекса преди това.
— Възнамерявате да унищожите щаба на левите муджахидини тази нощ?
„Да, Ваше височество, сега, когато имаме вашата гаранция, че няма да има реакция от страна на Туде“ — искаше да добави Хашеми, но не го направи. „Не бъди глупав. Този младеж не е толкова лицемерен като онова куче Абдула, да гори в ада дано. С този можеш да се справиш по-лесно — при положение, че имаш повече карти от него и не се страхуваш да покажеш зъбите си, когато е необходимо.“
— Би било жалко, ако капитанът не е на разположение за… за разпит тази вечер.
Очите на Хаким хан се свиха. Тази заплаха беше излишна. „Като че ли не разбирам, кучи сине.“
— Съгласен съм. — На вратата се почука и той каза: — Влез.
Азадех застана на прага.
— Извинете, че ви прекъсвам, Ваше височество, но ми казахте да ви напомня половин час, преди да стане време да отидете в болницата за снимките. Мир вам, полковник.