Така се ядоса, че го заболя глава. Толкова много добри мъже бяха предадени. Докосването до пистолета го успокояваше. „Първо Мжитрик — помисли си той, — после Хашеми. Остава само да се види кога и къде.“
Бахрейн, международното летище: 4,24 следобед.
Жан-Люк говореше по телефона в офиса на Матиас:
— … Не, Анди, и при нас няма нищо. — Погледна към Матиас, който слушаше, и мрачно насочи палец надолу.
— Чарли е извън кожата си — съобщи Гавалан. — Тъкмо говорих с него. Жалко, че не можем да направим, нищо, освен да чакаме. Същото положение е и при Дюбоа и Фоулър. — Жан-Люк усещаше умората в гласа на Гавалан.
— Дюбоа ще се появи — в края на краищата той е французин. Но както казах на Чарли, ако… когато — поправи се той бързо, — когато Том Локхарт и Фреди Еър кацнат, кажете им да заредят на Джелет и да не идват тука, освен ако няма някаква авария. Матиас лично е оставил резервното гориво на Джелет, така че там е сигурно. Анди, по-добре се обади на Чарли, за да добавиш и твоя авторитет, тъй като Бахрейн може да създаде трудности. Не искам да рискувам още една конфронтация, предупреждението им беше ясно, независимо дали летим с британска регистрация или не. Още не мога да разбера как успяхме да прокараме Руди, Шандор и Поп. Сигурен съм, че ще задържат всяка машина с иранска регистрация и екипажите, а следващия път ще проверяват боята и документите.
— Добре, ще му предам веднага. Жан-Люк, няма причина да се връщаш в Ал Шаргаз. Защо не отидеш направо в Лондон утре, а след това в Абърдийн? Назначавам те в Северно море, докато оправим нещата, става ли?
— Добра идея. Ще се явя в Абърдийн в понеделник — бързо се съгласи Жан-Люк, открадвайки си един свободен уикенд. „Mon Dieu, заслужавам си го“ — помисли си той и смени темата, за да не даде възможност на Гавалан да възрази. — Руди пристигна ли вече?
— Да, и тримата кацнаха и са в безопасност. И Воси и Вили. Скраг е добре. Ерики е извън опасност, Дюк се оправя бавно, но сигурно… Ако не бяха Дюбоа и Фоулър, Мак, Том и техните момчета… Божичко! Трябва да тръгвам, чао.
— Au revoir. — Жан-Люк се обърна към Матиас: — Merde, изпращат ме в Северно море.
— Merde.
— Какъв е вътрешният телефон на „Алиталия“?
— 22134. Защо?
— Ако ще да ангажирам и самия папа, но ще се кача на ранния полет за Рим утре с връзка за Ница. Имам нужда от Мари-Кристин, децата и малко прилична храна. Espece de con на Северно море! — Той погледна разтревожено към часовника. — Espece de con на това чакане! Къде са ни птичките от Ковис, а?
Край брега на Кувейт: 4,31 следобед.
Червената предупредителна лампа за горивото светна. Макайвър и Вазари, я видяха веднага и изругаха в един глас…
— Колко ни остава още, капитане?
— С този проклет вятър, не много. — Бяха само на два-три метра над вълните.
— Колко още трябва да летим?
— Не е далеч. — Макайвър беше изтощен, чувстваше се ужасно. Вятърът се беше усилил до почти тридесет и пет възела и той караше внимателно, опитвайки се да пести горивото, но на тази малка височина не можеше да направи много. Видимостта все още беше лоша, облаците над тях изтъняваха бързо с приближаването им към брега. Той погледна през прозореца към Еър, посочи таблото и даде знак с палец надолу. Еър кимна. Неговата лампичка още не беше светнала. И в този момент светна и тя.
— Майната му — рече Кайл, механикът на Еър. — След малко ще бъдем на открито и ще сме като мишени.
— Не се безпокой. Ако Мак не повика скоро Кувейт, аз ще ги извикам. — Еър се взря напред, стори му се, че мерна изтребителите над тях, но бяха само две птици. — Господи, помислих си, че…
— Тия копелета няма да посмеят да ни последват толкова далече, нали?
— Не зная.
Откакто излязоха над морето, си играеха на криеница с двата реактивни изтребителя. На лъча на остров Харг, когато щастливо се промъкваха през дъжда и мъглата, без да променят височината си над вълните, ги бяха забелязали: „Тук радарен контрол Харг. Хеликоптери в незаконен полет по курс 275 градуса, изкачете се на триста метра и чакайте, изкачете се на триста и чакайте.“
За миг изпаднаха в шок, после Макайвър махна на Еър да го последва, зави на деветдесет градуса на север от Харг и се спусна още по-ниско, към морето. След няколко минути слушалките им се изпълниха с реч на фарси от изтребителите и контролната кула.