Мешанг го зяпна, не можеше да каже нищо.
— Ислямското правителство е задължено да спазва Божиите закони. — Моллата сбърчи вежди и продължи: — Бог знае, че не можем да контролираме всички усърдни последователи или простите зле ориентирани хора. Бог знае, че има някои, които в усърдието си правят грешки. И Бог знае също, че има мнозина, които използват революцията за зло, крият се зад името „патриот“, мнозина, които изопачават исляма за собствените си мръсни цели, мнозина, които не се подчиняват на Словото на Бога, мнозина, които кроят планове да ни компрометират, дори мнозина, които измамно носят тюрбан, мнозина, които не оценяват достойнството на тюрбана, дори някои аятоласи, дори те, но с Божията помощ ние ще разкъсаме техните тюрбани, ще прочистим исляма, ще смажем лошите, които и да са…
Мешанг не го чуваше. В ума му имаше само една мисъл: „Той… баща ми… аз получавам… получавам обратно имуществото ни!“
— Нашето ислямско правителство е правителство на Закона. Върховната власт принадлежи само на Бога. Законът на исляма има абсолютна власт над всички, включително и над ислямското правителство. Дори най-благородният Пророк, мир Нему, е бил подчинен на закона, който само Бог е разкривал и който е обяснен само с езика на Корана. — Моллата се изправи. — Такава е била Божията воля, но негово превъзходителство Яред Бакраван не е бил съден съобразно закона.
— Това… вярно ли е?
— Да, такава е Божията воля, ваше превъзходителство. Всичко ще ви бъде върнато. Нали вашият баща щедро ни подкрепяше? Как може да процъфтява ислямското правителство без помощта и подкрепата на пазара? Как може да съществуваме, ако не използваме пазарите за борба с враговете на исляма, враговете на Иран и неверниците…
Пред пазара.
Таксито спря на препълнения площад. Локхарт слезе и плати на шофьора. Двама бъдещи пътници, жена и мъж, се пребориха за мястото, което се освободи. Площадът беше пълен с хора, които влизаха или излизаха от джамията и пазара, обикаляха сергиите по улицата. Те почти не му обръщаха внимание — униформата и фуражката му осигуряваха свободно преминаване. Нощта беше хладна, небето бе покрито с облаци. Вятърът отново се бе усилил и се опитваше да загаси пламъчетата на газените лампи на уличните продавачи. От другата страна на площада се намираше улицата, на която беше домът на Бакраван. Том тръгна бързо, заобиколи ъгъла и отстъпи встрани, за да пропусне моллата Саяни и зелените, след това продължи.
Спря пред вратата във високия зид, пое си дълбоко въздух и почука силно. После почука пак. И пак. Чу стъпки, забеляза нечие око зад шпионката.
— Аз съм, негово превъзходителство капитан Локхарт — извика той щастливо.
Вратата се отвори.
— Добре дошли, ваше превъзходителство — каза портиерът. Още не се беше съвзел от шока от внезапното пристигане и заминаване на моллата и зелените, изпратени със смирени поклони лично от негово превъзходителство Гадняра, който в мига, в който вратата беше залостена, заподскача като луд, тупаше с крака по земята и после се втурна обратно в къщата. А ето сега ново привидение, за Бога, дошъл е неверникът, който някога беше женен за годеницата на негово превъзходителство Лайно.
Порив на вятъра раздуха изсъхналите листа в градината. При отворената главна врата се появи още един опулен слуга.
— Поздрави, ваше превъзходителство — промърмори той. — Ще… ще кажа на негово превъзходителство Мешанг, че сте пристигнали.
— Чакай! — Локхарт чуваше възбуденото бръмчене на гласовете от салона, дрънченето на чаши, смеха на хората. — Жена ми вътре ли е?
— Жена ви? — Слугата с мъка дойде на себе си. — Ъ-ъ, нейно височество, ваше превъзходителство капитане, си легна.
— Болна ли е? — разтревожи се Локхарт.
— Не изглеждаше болна, ваше превъзходителство, просто се прибра преди вечеря. Ще кажа на негово превъзходителство Мешанг, че…
— Не е необходимо да го безпокоиш, а и гостите му — прекъсна го Локхарт, доволен от възможността да я види първо насаме. — Ще я видя, после ще сляза и ще се представя по-късно.