Слугата погледа след него, докато той се качваше по стъпалата през две, изчака да се скрие от погледа му и хукна да търси Мешанг.
Локхарт мина по един коридор, после по друг. Насили се да ходи по-бавно, копнееше да види колко изненадана ще бъде тя и колко щастлива, а после щяха да отидат да видят Мешанг, а Мешанг щеше да изслуша плана. Най-после се озова пред вратата на стаята им и завъртя дръжката. Вратата не се отвори и той почука и я повика тихо:
— Шаразад, аз съм, Томи. — Нещо не беше наред. — Шаразад? — Изчака. Почука. Отново изчака. И пак почука, вече по-силно. — Шаразад!
— Ваше превъзходителство!
— А, здравей, Джари — рече той. Не забеляза, че тя трепери. — Шаразад, мила, отключи! Аз съм, Томи!
— Нейно височество каза да не я безпокоят.
— Но тя не е имала предвид мен. Разбира се, че не! Приспивателно ли е взела?
— О, не, ваше превъзходителство.
Локхарт насочи цялото си внимание към нея.
— От какво толкова те е страх?
— Мене? Не се страхувам, ваше превъзходителство. Защо трябва да се страхувам?
„Нещо не е наред“ — помисли си той. Обърна се нетърпеливо към вратата.
— Шаразад! — Чакане, чакане, чакане. — Това е смешно! — промърмори той. — Шаразад! — Преди да се усети какво прави, вече удряше по вратата. — Отвори вратата, за Бога!
— Какво правиш тук?
Беше Мешанг, освирепял от ярост. Локхарт видя Зара да се появява в другия край на коридора и спря.
— Добър… добър вечер, Мешанг — каза Том. Сърцето му биеше до пръсване. Опитваше се да бъде разумен и учтив — и защо, по дяволите, тя не отваря вратата, нещо не беше наред! — Върнах се да видя съпругата си.
— Тя не е твоя съпруга, тя е разведена, а сега се махай!
— Разбира се, че ми е съпруга! — Локхарт го гледаше неразбиращо.
— За Бога, тъп ли си? Тя беше твоя жена. Сега напусни дома ми!
— Ти си луд, не можеш да я разведеш просто така!
— Махай се!
— Разкарай се! — Локхарт отново заудря по вратата. — Шаразад!
Мешанг се завъртя към Зара.
— Върви и доведи няколко зелени! Хайде, върви и доведи няколко зелени! Те ще изхвърлят този луд оттук!
— Но, Мешанг, опасно е да ги въвличаме в наши…
— Повикай ги!
Локхарт избухна. Блъсна с рамо вратата. Тя се разтресе, но не поддаде и той вдигна крак и ритна с ток ключалката. Ключалката се счупи и вратата се отвори.
— Доведи зелените! — изкрещя Мешанг. — Не разбираш ли, че те сега са на наша страна, възстановиха ни… — Той също се втурна през вратата. Объркан видя, че стаята е празна, леглото е празно, банята е празна, нямаше къде другаде да бъде. Двамата с Локхарт се обърнаха към Джари, която стоеше на прага, вперила невярващ поглед в стаята, зад нея предпазливо се приближаваше Зара.
— Къде е тя? — изрева Мешанг.
— Не зная, ваше превъзходителство, оттук не е излизала, стаята ми е до нейната, а аз спя леко… — Мешанг я зашлеви през устата и Джари зави от болка, ударът я просна на пода.
— Къде е отишла?
— Не зная, ваше превъзходителство, мислех, че си е лег… — Мешанг я ритна и тя изпищя. — За Бога, не зная, не зная, не зная!
Локхарт отиде до плъзгащите се врати. Те се отвориха лесно, вече бяха отключени. Излезе на балкона и тръгна по стълбите към задната врата. Върна се бавно, объркан. Мешанг и Зара го гледаха от балкона.
— Задната врата беше отключена. Сигурно е излязла през нея.
— Къде е отишла? — Мешанг беше почервенял от гняв, а Зара се обърна към Джари, която още стоеше коленичила в спалнята, стенеше и плачеше от страх и болка. — Млъквай, кучко, или ще те нашибам! Джари! Щом не знаеш къде е отишла, къде мислиш, че би могла да отиде?
— Не… не зная, ваше височество — изхлипа старата жена.
— Мислиии! — изкрещя Зара и я зашлеви.
— Не знаяяя! — зави Джари. — През целия ден се държеше странно, ваши превъзходителства, странно, отпрати ме днес следобед и отиде някъде сама, аз я срещнах към седем часа и се върнахме заедно, но тя не каза нищо, нищо, нищо…
— За Бога, защо не ми каза? — извика Мешанг.
— Какво можех да ви кажа, ваше превъзходителство? Моля ви, не ме бийте пак, моля ви!
Мешанг седна на един стол. Рязката промяна от една крайност в друга, от пълния ужас, когато съобщиха за моллата и зелените, до пълната еуфория от отменянето на присъдата и възстановяването на правата му, до беса, който го обхвана като намери Локхарт тук, а Шаразад я нямаше, го изкара от релсите. Устата му се отваряше, но той не можеше да издаде никакъв звук. Гледаше как Локхарт разпитва Джари, но не разбираше думите.