— Току-що пристигнах, cherie. Пристигнах снощи от Техеран — отвърна тя задъхана, остави се желанието да я изпълни. — Чакам да ме включат в следобедния полет на „Мидъл Истърн“ за Бейрут утре. Ти какво правиш тук, това е сякаш чудо!
— Точно така, какъв късмет имаме! Но не можеш да летиш утре, утре е неделя. Утре ще си направим барбекю, омари и стриди!
Беше толкова уверен, истински французин, и чаровно убедителен, че тя си помисли: „Защо не? Бейрут може да почака. Аз чаках толкова много, един ден няма да е от значение.“
А той си мислеше: „Колко е хубаво! Уикендът ще бъде катастрофа, но този следобед ще има любов, а после сиеста. След това ще избера идеална вечеря, ще потанцуваме малко, ще се любим нежно и ще спим дълбоко, готови за още един чудесен ден утре.“
— Cherie, отчаян съм, но трябва да те оставя за около час — рече той с идеално отмерена тъжна нотка. — Ще обядваме тук — ти нали си отседнала в този хотел? Чудесно, аз също — стая 1623. Около един и тридесет, два без четвърт? Не се преобличай, изглеждаш чудесно. C’est bon? — Той се наведе и я целуна, отпусна ръката си за миг на гърдите й, усети тръпката и бе доволен.
В болницата: 1,16 по обед.
— Добър ден, доктор Ланоар. Как е капитан Макайвър, добре ли е? — попита Жан-Люк на френски.
Бащата на Антон Ланоар беше от Кан, майка му бе бахрейнка, дъщеря на неграмотен рибар, учила в Сорбоната, а той продължаваше да лови риба така, както бе правил винаги, все още живееше в колиба, нищо че бе мултимилионер и собственик на петролни кладенци.
— По средата.
— Колко по средата?
Докторът разпери ръце. Беше хубав мъж, тридесет и няколко годишен, учил в Париж и Лондон, говореше три езика — арабски, френски и английски.
— Няма да знаем точно още няколко дни: трябва да направим още изследвания. Ще знаем дали е наистина добре, или зле, когато направим ангиограма след месец. Но засега капитан Макайвър реагира добре на лечението и няма болки.
— А ще се оправи ли?
— Ангина пекторис е нещо обикновено. Разбрах от жена му, че през последните няколко месеца е бил изложен на много силен стрес, а и през последните няколко дни се е занимавал с това ваше начинание, „Вихрушка“ — така че няма нищо чудно. Какъв кураж! Поздравявам го, и вас, и всички, които са взели участие. Същевременно бих препоръчал настоятелно всички пилоти и екипажи да получат два-три месеца отпуск.
— Бихте ли ми написали това, моля? — Жан-Люк засия. — Двата месеца отпуск ще бъдат с пълно заплащане и компенсации, нали? Като по болест?
— Разбира се. Всички сте свършили чудесна работа за вашата компания, рискували сте живота си и трябва да получите заслужената си награда! Чудя се как и други не са получили сърдечен удар. Двата месеца са за възстановяване, Жан-Люк, но е важно е да си направите основен преглед, преди да продължите да летите.
Жан-Люк се притесни.
— Всички ли можем да очакваме сърдечен удар?
— О, не, не, съвсем не — усмихна се Ланоар. — Но би било много разумно да се прегледате основно — просто за всеки случай. Виждате ли, ангина пекторис се предизвиква от внезапно блокиране на движението на кръвта. Ударът е същото, но става в мозъка. Артериите се запушват и край! Иншаллах. Може да стане всеки момент.
— Така ли? — Тревогата на Жан-Люк нарасна. Каква гадост! — Значи както си говорим, мога да получа сърдечен удар?
— О, да — любезно се усмихна докторът. — Познавах пациенти на тридесет-четиридесет години с напълно нормално кръвно налягане, нормален холестерол и нормални ЕКГ — електрокардиограми — и пуф! — Той направи изразителен жест с ръце. — За няколко часа — пуф!
— Пуф? Ей така? — Жан-Люк чак седна от притеснение.
— Аз не съм пилот, но предполагам, че летенето предизвиква значителен стрес, особено на места като Северно море. А стресът е може би най-големият причинител на ангината. При нея част от сърцето умира и…
— Господи, сърцето на стария Мак е умряло? — шокира се Жан-Люк.
— О, не, само част от него. Всеки път, когато имаш пристъп на ангина, колкото и да е слаб, някаква част е загубена завинаги. Мъртва. — Доктор Ланоар се усмихна. — Естествено можеш да караш доста дълго, преди да ти се свърши тъканта.
„Mon Dieu — помисли си с отвращение Жан-Люк, — това изобщо не ми харесва. Северно море? Дръжки! Ще подам молба да ме прехвърлят, преди още да съм стигнал там!“