— Няма войска? — Гласът на мъжа беше застрашителен.
— Не, никаква. Откакто дойдохме тук преди няколко седмици, от време на време идват патрули. И няма военни самолети. — Руди посочи с пръст към хангара. — Кажете на онези… онези мъже да бъдат внимателни с хеликоптерите ми, животът на много хора зависи от тях, на иранците също, както и нашият.
Непознатият се обърна и видя какво става. Извика още някаква команда, изруга. Мъжете му отговориха нехайно, после все пак слязоха, оставяйки хаос след себе си.
— Моля, извинете ги — каза мъжът. — Аз съм Затаки, председател на комитета в Абадан. С помощта на Бога, сега ние командуваме Бандар-е Делам.
Стомахът на Руди се бунтуваше. Хората от неговия персонал, съставен от чужденци и иранци, стояха замръзнали до ниската сграда на офиса. Пазеха ги с автомати.
— Ние работим за британска компа…
— Да, знаем за „С-Г Хеликоптърс“. — Затаки се обърна и отново извика. Неохотно, някои от хората му тръгнаха към портала и започнаха да заемат отбранителни позиции. Той отново погледна Руди. — Името ви?
— Капитан Луц.
— Няма от какво да се страхувате, капитан Луц, и вие, и хората ви. Имате ли оръжие тук?
— Не, само сигнални пистолети в комплекта на хеликоптерите. За сигнализиране, сигнал за помощ.
— Ще ги предадете. — Затаки се обърна, приближи се до групата от С-Г и започна да изучава лицата им. Руди видя страха у иранците — готвачи, наземен персонал, техници, Джахан и Йемини, мениджърът от „Иран Ойл“.
— Това са все мои хора — обади се той, опитвайки се гласът му да прозвучи твърдо. — Всички са служители на С-Г.
Затаки го погледна, после тръгна към него и Руди трябваше да се стегне, за да не отстъпи.
— Знаете ли какво означава Муджахидин-ал-Халк? Федаин? Туде? — попита Затаки меко. Беше по-едър от Руди и имаше автомат.
— Да.
— Добре. — След кратка пауза Затаки отново заразглежда иранците. Един по един. Тишината ставаше все по-тягостна. Внезапно той посочи с пръст един от техниците. Мъжът приклекна, после хукна обезумял, завика на фарси. Хванаха го лесно и го пребиха до безсъзнание.
— Комитетът ще го съди и ще му даде присъда в името на Бога. — Затаки погледна Руди и сви устни. — Капитане, помолих ви да донесете сигналните пистолети.
— Те са в сейфа, на сигурно място — отвърна Руди също толкова твърдо, но сърцето му се сви. — Можете да ги получите винаги, когато поискате. Вземаме ги в хеликоптерите само по време на акция. Аз… искам да освободите този човек!
Без предупреждение Затаки извъртя автомата си и замахна с приклада към главата на Руди, но той го хвана с едната си ръка, изви го и го изтръгна — рефлексите му бяха идеални и преди автоматът да падне на земята, другата му ръка се насочи към незащитеното гърло на Затаки. Но Руди спря смъртоносния удар на милиметър от него. После отстъпи и застана нащрек. Всички оръжия бяха насочени към него.
Абсолютна тишина. Хората му гледаха ужасени. Затаки се беше втренчил в Руди вбесен. Сенките бяха дълги, ветрецът си играеше с ръкава до тях и той леко шумолеше.
— Вдигни автомата!
В настъпилата още по-голяма тишина Руди усети заплахата и обещанието в думите му и разбра, че животът му и животът на всички виси на косъм.
— Фоулър, вдигни го! — заповяда тон. Молеше се да е направил правилния избор.
Фоулър неохотно излезе напред.
— Слушам, сър!
Мина цяла вечност, докато той прекоси двадесетте метра, но никой не го спря, един от пазачите дори му направи път. Вдигна оръжието, автоматично пусна предпазителя, внимателно го подаде на Затаки с приклада напред.
— Не е изкривен и, ъ-ъ… като нов е, приятел.
Затаки взе оръжието и махна предпазителя. Щракването отекна като изстрел.
— Познаваш автоматите?
— Да… о, да. Ние… всички механици… всички трябваше да минем курсове във Военновъздушните сили — отвърна Фоулър, без да откъсва поглед от очите на мъжа. „Какво, по дяволите, правя тук пред този вонящ кучи син?“ — Свободни ли сме? Ние сме цивилни, приятел, не сме военни, молим за извинение. Неутрални сме.
Затаки махна с пръст към редицата.
— Върни се на мястото си. — После се обърна към Руди: — Къде научихте карате?
— В армията — германската армия.
— А, германец. Вие сте германец? Германците бяха добри към Иран. Не като англичаните или американците. Кои са вашите пилоти, имената и националността им?