— Ня… няма нищо. Благодаря ви. Ще се погрижа моят… моят съпруг да научи. Благодаря. — Тя затвори тихо телефона. Видя се в огледалото. Лицето й беше безцветно, разголило мъката си.
„О, Господи, не мога да допусна Дънкан да ме види или да разбере, той ще…“
— Кой беше, Джен? — попита Макайвър сънено.
— Ня… няма нищо, миличък. Спи.
— Резултатите от изследванията са добри, нали? Резултатите бяха отлични.
— Чудесни… връщам се след секунда. — Тя отиде в банята, затвори вратата и наплиска лицето си. „Не мога да му кажа, просто не мога… трябва да го предпазя. Да се обадя ли на Анди? — Погледна часовника си. — Не мога, Анди вече трябва да е на летището. Ще… ще изчакам, докато пристигне, точно така ще направя… Ще ида да го посрещна с Жан-Люк и… дотогава няма да правя нищо… О, Господи! О, Господи, горкият Томи, горката Шаразад… горките, милите…“
Сълзите потекоха от очите й и тя завъртя кранчетата, за да заглуши хлипанията си. Когато се върна на верандата, Макайвър спеше доволен. Тя седна и се загледа в залеза, но не го виждаше.
Ал Шаргаз, международното летище, на залез-слънце.
Руди Луц, Скрагър и всички останали чакаха на изходната бариера и поглеждаха неспокойно към оживеното фоайе. Пристигащите и заминаващите пътници сновяха насам-натам.
— Последно повикване за полет 532 на „Бритиш Еъруейз“ за Рим и Лондон. Моля, всички пътници да се явят на гишето.
През огромните прозорци виждаха слънцето, което бе почти на хоризонта. Всички бяха нервни.
— Анди трябваше да задържи Джони и 125-ицата за подсигуряване, за Бога — промърмори нервно Руди.
— Трябваше да ги изпрати в Нигерия — защити го Скот. — Но пък нямаше избор, Руди. — Видя, че Руди не го слуша, сви рамене и каза разсеяно на Скрагър: — Наистина ли ще се откажеш от летенето, Скраг?
Набръчканото старо лице се смръщи.
— За една година, само за една година. — Бахрейн е чудесно място за мене, Касиги е готин, а аз няма съвсем да се откажа от летенето, о, не, драги. Не мога, синко, настръхвам само като си го помисля.
— И аз. Скраг, ако беше на моите години, би ли… — Той спря, тъй като един раздразнен служител мина през охраната, приближи се към Руди и каза нервно: — Капитан Луц, това е наистина последното ви повикване! Машината вече закъснява с пет минути. Не можем да я задържаме повече! Или качете останалата част от групата си, или ще тръгнем без вас!
— Добре — каза Руди. — Скраг, кажи на Анди, че сме чакали докато можем. Ако Чарли не успее, хвърли го в Gottverdamsticker арест! Проклети да са „Алиталия“, задето подраниха! Всички да се качват. — Той подаде бордната си карта на една привлекателна стюардеса, мина през бариерата и застана от другата страна, проверяваше ги, докато минаваха: Фреди Еър, Поп Кели, Вили, Ед Воси, Шандор, Ногър Лейн. Скот бе последен, мотаеше се до последния момент, после викна:
— Ей, Скраг, много здраве на Стареца!
— Дадено, приятел. — Скрагър му махна, проследи го с поглед, докато се изгуби в охраняваната зона, после се обърна и се запъти към своя изход на другия край на терминала. Касиги вече чакаше там. Ухили се — видя Петикин да тича през тълпата, ръка за ръка с Паула, Гавалан едва ги настигаше. Петикин прегърна набързо Паула и се спусна към бариерата.
— За Бога, Чарли…
— Не ме бави, Скраг, и без това трябваше да чакам Анди — отвърна Чарли почти без дъх. Подаде бордната си карта, изпрати въздушна целувка на Паула, мина през бариерата и изчезна.
— Какво се мъти, малката? — попита Скраг. Паула също беше без дъх, но сияеше. Пъхна ръка под неговата и леко го прегърна.
— Чарли ме покани да прекарам отпуската му с него, caro, в Южна Африка. Аз имам роднини близо до Кейптаун, сестра ми и семейството й, така че си рекох: защо не?
— Защо не, наистина! Значи ли това, че…
— Извинявай, Скраг! — извика Гавалан. Пухтеше, но се бе подмладил поне с двадесет години. — Извинявай, говорих по телефона половин час, май че сме изгубили проклетия договор с „Екс Текс“ в Саудитска Арабия и част от договорите за Северно море, но да вървят по дяволите! — Имам страхотни новини! — Още десет години изчезнаха от лицето му. Зад гърба му слънцето докосна хоризонта. — Ерики се обади, когато вече бях на прага, — в безопасност е, и Азадех също, в безопасност са в Турция и…