Руди се поколеба, после посочи:
— Капитан Дюбоа, французин, капитаните Тайрър, Блок и Форсайт, англичани.
— Няма американци?
Стомахът на Руди отново се преобърна. Джон Тайрър беше американец и имаше фалшива лична карта. После ушите му доловиха звука на приближаващ се хеликоптер, разпозна шума от 206 и автоматично огледа небето. Всички останали също вдигнаха глави. После един от Зелените ленти извика и посочи нагоре, другите се втурнаха към отбранителните си позиции, всички се разпръснаха, с изключение на чужденците. Те бяха разпознали маркировките.
— Всички в хангарите — заповяда Затаки. Хеликоптерът се приближи до летището на триста метра височина и започна да кръжи. — От вашите ли е?
— Да. Но не от тази база. — Руди присви очи срещу слънцето. Сърцето му подскочи от радост, когато прочете обозначенията. — Това е ЕР-НХТ от Ковис, от нашата база в Ковис.
— Какво иска?
— Очевидно да кацне.
— Разберете кой е на борда. И без номера.
Отидоха заедно до радиостанцията в офиса.
— НХТ, чувате ли ме?
— НХТ, чувам ви силно и ясно. Тук е капитан Старк от Ковис. Пауза. — Капитан Луц?
— Да, тук е капитан Луц, капитан Старк — отвърна Руди, разбирайки по официалния тон на пилота, че на борда има неприятели. Старк също щеше да разбере, че нещо в базата не е наред.
— Моля за разрешение да кацнем. Горивото ни е малко и трябва да заредим. Имам разрешение от радара в Абадан.
Руди погледна Затаки.
— Питайте кой е на борда! — нареди той.
— Кой е на борда?
Последва пауза.
— Четирима пътници. Какъв е проблемът?
Руди чакаше. Затаки не знаеше какво да прави. Някоя от военните бази можеше да подслушва.
— Нека да кацне… близо до хангара.
— Разрешавам кацане, НХТ. Приземете се близо до хангара.
— НХТ, прието.
Затаки се наведе напред и изключи предавателя.
— В бъдеще ще използувате радиото само с разрешение.
— Трябва да се дават редовните доклади на радарите в Абадан и Харг. Моите радиооператори работят…
Кръвта нахлу в лицето на Затаки и той изкрещя.
— До по-нататъшно нареждане вашето радио може да се ползува само в присъствие на някой от нас. А също няма да излитат хеликоптери, нито да кацат без разрешение. Вие отговаряте. — После яростта му се изпари също толкова бързо, както беше избухнала. Той вдигна автомата си. Предпазителят все още беше свален. — Ако не се бяхте спрели, щяхте да ми счупите врата и щях да умра, нали?
След кратка пауза Руди кимна.
— Да.
— Защо спряхте?
— Никога… никога не съм убивал човек. Не искам да започвам.
— Аз съм убил много хора — извършвайки Божието дело. Много хора — благодаря на Бога. Много. И с Божия помощ ще убия още много врагове на исляма. — Затаки щракна предпазителя. — Божията воля спря удара, само тя. Не мога да ви дам този човек. Той е иранец, тук е Иран, той е враг на Иран и исляма.
Наблюдаваха от хангара как се приближаваше 206. На борда имаше четирима пътници, всички цивилни, всички въоръжени с карабини. На предната седалка седеше молла. Затаки се поотпусна, но все още беше ядосан. Щом хеликоптерът докосна земята, неговите революционери се измъкнаха от прикритията си с насочени оръжия и го обкръжиха.
Молла Хусаин слезе от хеликоптера. Видя враждебността на Затаки и лицето му се изопна.
— Мир вам. Аз съм Хусаин Ковиси от комитета в Ковис.
— Добре дошли на моя територия в името на Бога, молла — каза Затаки и се намръщи още повече. — Аз съм полковник Затаки от комитета в Абадан. Ние управляваме тази област и не одобряваме хората, които застават между нас и Бога.
— Сунитите и шиитите са братя, ислямът е ислям — отвърна Хусаин. — Ние благодарим на нашите братя сунити от абаданските петролни полета за тяхната подкрепа. Да вървим и да поговорим, нашата ислямска революция още не е победила.
Затаки кимна нервно, освободи хората си и направи знак на моллата да го последва далеч от чуждите уши.
Руди веднага се лепна за витлата.
— По дяволите, Руди, какво става? — запита Старк от пилотската кабина.
Руди му разказа и на свой ред попита:
— Ами при вас?
Старк също бързо му обясни какво се беше случило през нощта и в офиса на полковник Пешади.