Выбрать главу

Четиримата пътници в хеликоптера поеха към дома.

За Киаби домът беше главната областна квартира на „Иран Ойл“ в покрайнините на Ахваз — спретнат комплекс от бели сгради и добре напоявани полянки, заобиколени от висока ограда и с площадка за хеликоптери в центъра.

— Благодаря ти Руди — въздъхна той и отвори вратата. Група въоръжени мъже изскочиха от прикритията си в момента на приземяването и заобиколиха хеликоптера. Моллата прехвърляше топчетата на броеницата си.

„Такава е Божията воля — рече си Киаби. — Направих, каквото мога, споменах Аллах в своите молитви, убеден съм, че постъпих правилно. Но докато съм жив, ще проклинам враговете на Аллаха и най-опасния сред тях — фалшивия пророк Хомейни, главатар на банда убийци.“

Обърна се и видя инженерът да седи с посивяло лице до Хусаин.

— Аллах да те съди, молла — рече той и слезе.

Застреляха го на място, а инженера измъкнаха от машината и му сложиха белезници. После, в съответствие с предварителната уговорка на Хусаин, хеликоптерът получи разрешение да излети.

10

Военновъздушната база Ковис: 5,09 следобед.

Мануела вървеше забързано към спретнатата едноетажна постройка на компанията С-Г, над която се издигаше контролната кула. Беше облечена с пилотски комбинезон, косата й беше прибрана на кок под шапка с емблемата на компанията, походката й издаваше неподправена женственост.

В първата канцелария седяха трима от иранските служители на компанията. Те любезно се надигнаха от месната си и се усмихнаха, очите им под тежките клепачи не изпускаха стройната й фигура.

— Добър ден, ваше превъзходителство Павуд — поздрави на фарси тя. — Разбрах, че капитан Еър е пожелал да ме види.

— Да, уважаема госпожо. Негово превъзходителство е в кулата — отвърна старшият чиновник. — Ще ми окажете ли честта да ви придружа?

Тя любезно отказа и пое по извитата стълба към втория етаж, а Павуд злобно процеди:

— Държи се направо предизвикателно към нас с тази нейна походка!

— Прав сте, ваше превъзходителство — отвърна единият от останалите. — По-лоша е от проститутките в Стария квартал! От всички неверници американците са най-противни, особено жените им. А тази… тази направо си търси белята!

— Плаче за един здрав ирански кур! — заключи третият и се почеса.

— Трябва да носи някаква наметка и да върви по-скромно — продължи Павуд. — Ние тук сме мъже, деца сме създавали. Да не ни взема за евнуси?

— Заслужава бой с пръчки заради изкушението, на което ни подлага!

Павуд деликатно докосна носа си.

— С Божията помощ скоро ще го получи, и то публично! Всички ще бъдат подчинени на ислямските закони и съответните наказания!

— Говори се, че американските жени нямали косми по оная работа — подхвърли дребният чиновник.

— Имат, ама ги бръснат.

— С косми или не, бих й го набутал, докато почне да пищи от удоволствие, ваше превъзходителство — заключи дребният и всички се разсмяха.

— Оня бивол мъжът й го прави всяка вечер — рече старшият служител и очите му заблестяха. — Чувал съм ги как стенат нощно време.

Той запали цигара от фаса на предишната, изправи се и надникна през прозореца. Носеше очила и гледаше нагоре към чистото небе, в което един хеликоптер бавно подхождаше за кацане. „Смърт на всички чужденци — помисли си той, после добави и най-съкровената си мечта: — смърт и на Хомейни и противните му паразити! Да живее Туде и народната революция!“

Кулата беше малка, изцяло остъклена и добре оборудвана. С-Г я използуваше вече няколко години и беше съумяла да я оборудва с някои от най-съвременните уреди за сигурност на полетите при всяко време. Фреди Еър, изпълняващ длъжността старши пилот в отсъствието на Старк, очакваше Мануела.

— НХВ се насочва за кацане — каза той, докато Мануела изкачваше стълбичката.

— Чудесно — възкликна тя, тъй като цял ден безуспешно се бяха опитвали да се свържат със Старк. Еър й беше казал да не се тревожи, тъй като радиовръзката им често се губеше. От снощи насам разполагаха само с една радиограма от Старк — в нея той лаконично съобщаваше, че остават да пренощуват в Бандар-е Делам и ще се чуят днес.

— Съжалявам, Мануела, но Дюк не е на борда. Пилот е Марк Дюбоа.

— Случило ли се е нещо? — попита тя с разтреперан глас. — Ранен ли е?