— О, нищо подобно. Преди малко Марк поиска връзка и съобщи, че Дюк е останал в Бандар-е Делам и му е възложил да върне обратно моллата и хората му.
— И това е всичко, така ли?
— Да — кимна Еър и посочи към пистата зад прозореца. — Ето ги, кацат.
Машината 206 красиво се спускаше от запад, косите лъчи на зимното слънце осветяваха острите заснежени върхове на планината Загрос зад нея. В ниското се издигаха високите комини на голямата петролна рафинерия, от които периодически излитаха алени кълба възпламенени газове. Хеликоптерът кацна точно в центъра на Площадка номер едно.
— НХВ, изключвам двигателите — съобщи по радиото Марк Дюбоа.
— Разбрано, НХВ — отвърна дежурният в кулата радист. Той беше палестинец, казваше се Масил Тугул и от дълги години работеше в компанията. Превключи на основната честота и добави: — База, нямаме други машини в полет. Потвърждавам, че преди залез ще се завърнат и машините с инициали HVU и HCF.
— Прието, С-Г — долетя отговорът, после за миг настъпи тишина. В репродукторите се разнесе нервен мъжки глас, който говореше на фарси и очевидно идваше от току-що приземилия се хеликоптер.
— Иншаллах… — промърмори Масил.
— Кой беше този, по дяволите? — попита Еър.
— Моллата Хусаин, ага.
— И какво, по дяволите, каза? — раздразнено попита Еър, забравил, че Мануела говори фарси.
Масил се поколеба, вместо него преведе Мануела с побеляло като стената лице:
— „Нападайте в името на Аллаха, нападайте!“… Каза го няколко…
Думите й бяха заглушени от пушечна стрелба, която идваше от другия край на летището. Еър сграбчи микрофона:
— Марк! Излитай, моментално излитай! — изрева на френски той с безупречно произношение, после сви очи и се вгледа в далечината. На около километър от тях се виждаше как от бараките изскачат въоръжени мъже. Няколко от тях паднаха, покосени от огъня на неизвестните нападатели. Еър отвори прозореца, за да чува по-добре. Безсърдечният лай на автоматично оръжие се смесваше с дрезгави викове: „Аллах акбар“.
— Къде е това, край главния портал ли? — попита Мануела.
Масил беше шокиран, но съвсем не изглеждаше уплашен.
Еър протегна ръка за бинокъла и го нагласи на фокус.
— Боже Господи! В базата стрелят войници, а камиони щурмуват портала! Най-малко пет-шест… От тях скачат Зелени ленти, молли и войници…
В репродукторите изтрещя развълнуван глас, викаше нещо на фарси, после секна. Мануела отново преведе:
— В името на Аллаха убивайте всички офицери, които се противопоставят на имам Хомейни. Революцията започна!
Моллата Хусаин и хората му се измъкваха от хеликоптера под кулата. Хусаин махна на пилота да слиза, но той поклати глава и посочи все още въртящото се витло. Процедурата по изключване на двигателите не беше приключила. Хусаин видимо се колебаеше.
Работата в базата спря. Служители на С-Г надничаха от прозорците, други излязоха навън и мълчаливо се скупчиха край сградата с очи, насочени към противоположния край на пистата. Стрелбата там ставаше все по-ожесточена. Джипът и цистерната, тръгнали към току-що приземилия се хеликоптер, рязко спряха насред бетонната писта. Хусаин остави един от хората си край хеликоптера и вдигна ръка към джипа. Шофьорът го видя, изскочи навън и си плю на петите. Моллата изруга, настани се зад кормилото, изчака придружителя си да седне до него и с пълна газ потегли към бараките в другия край.
Дюбоа изкачи стъпалата към кулата, прескачаше ги по три наведнъж. Беше висок и кльощав тридесет и шест годишен мъж с тъмна коса и насмешливо присвити устни. Протегна ръка и се здрависа с Еър.
— Господи, какъв ден, Фреди! Аз… А, Мануела! — Той топло я целуна по двете бузи и забързано рече: — Дюк е добре, шери. Просто се скара с моллата и той отказа да лети с него. Бандар-е Делам не е… — Млъкна, защото усети присъствието на Масил, в когото нямаше доверие. — Бих пийнал една глътка, мисля, че съм я заслужил… Хайде в лавката!
Не отидоха в лавката. Марк ги изведе на пистата, после ги насочи към една отдалечена барака, от която можеха да наблюдават положението и да разговарят на спокойствие.
— Няма начин да разберем на чия страна е Масил, пък и повечето от останалите ни служители — обясни той. — Сигурно и те не знаят, бедните!
Откъм портала долетя детонацията на силна експлозия. Над един от навесите избухна буен пламък, придружен от черен дим.