— Съжалявам, но Есвандиари ползува едноседмичен отпуск.
Ставаше въпрос за директора на местния клон на „Иран Ойл“.
— Добре, тогава пратете останалите под ръководството на Павуд.
— Веднага.
Разговорът прекъсна. Еър каза на останалите за какво става дума и излезе да предаде заповедта. Масил се притесни.
— Капитане! Ваше превъзходителство! Аз съм дежурен до залез-слънце. Очакваме двете машини 212 и…
— Заповедта се отнася до всички правоверни и трябва да се изпълни незабавно. Документите ти са наред, вече години работиш в Иран. По-добре да идеш, защото той знае, че си тук… Или имаш от какво да се страхуваш?
— Не, ни най-малко.
Еър видя как по челото на палестинеца избиха ситни капчици пот и каза:
— Не се безпокой, Масил. Ще те заместя, докато се върнеш. Сигурно няма да трае дълго.
Прие двата хеликоптера 212, изпрати екипажите да почиват и с нарастващо нетърпение зачака завръщането на Масил. Бавеше се прекалено дълго. Опита се да свърши някоя и друга рутинна работа, но скоро се отказа. Единствената мисъл, която го топлеше, беше фактът, че жена му и децата му са на сигурно място в Англия въпреки противното време, противната влага, противните стачки и още по-противното правителство там.
Малко след мръкване късовълновата радиостанция оживя.
— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран…
11
Техеран, централата на С-Г: 6,50 вечерта.
— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран, чувате ли ме? — повтори Макайвър.
— Техеран, тук Ковис, задръж едно. — Това означаваше да изчака.
— Окей, Фреди — отвърна Макайвър и сложи микрофона на бюрото си. Двамата с Том Локхарт, който следобед бе пристигнал от Загрос, седяха в канцеларията на последния етаж на сградата, в която вече десет години се помещаваше централното управление на С-Г. Тя беше на пет етажа с плосък покрив, превърнат от Джени в прекрасна градина със столове, масички и малка скара за пикник. Генерал Бени-Хасан, близък приятел на Андрю Гавалан, беше препоръчал тази постройка с цялото си сърце: „За компанията на Анди Гавалан само най-доброто! Има място за половин дузина офиси, цената е съвсем приемлива, на покрива можете да монтирате генератор и антена, близо сте до главната магистрала, която води за летището, пазарът ви е подръка, моят офис е отсреща, място за паркиране има достатъчно. А сега — най-специалното предимство!“ — При тези думи генералът беше отворил вратата и бе показал на Макайвър тоалетната. Обикновен, не много чист клозет.
— Какво му е толкова специалното? — учуди се Макайвър.
— Единствен в сградата. Всички останали са обикновени дупки в пода, които се заливат с вода. Ако човек не е свикнал да клечи, тази операция е доста опасна. Особено за дамите, които често се хлъзгат в дупката и резултатите са доста миризливи… — Генералът, приятен човек с безупречни обноски, избухна в смях.
— Навсякъде ли са такива тоалетните?
— Да, дори и в най-богатите домове, с изключение на международните хотели. Ако се замислите, Мак, ще откриете, че клякането е по-хигиенично, защото не се докосвате до нищо. Освен това имаме и това. — Ръката му посочи тънък маркуч, окачен на казанчето. — Ние се почистваме с вода и винаги го правим с лявата, тя е лайняната ръка. Дясната служи за хранене, затова никой не предлага нищо с лявата си ръка. Това би било проява на крайно невъзпитание, Мак. В ислямския свят никога не трябва да ядете или пиете с лявата ръка, освен това не забравяйте, че в повечето тоалетни няма маркучи и трябва да използувате водата от кофа, ако има такава, разбира се. Както вече казах, това е доста деликатна операция, но няма как — начин на живот. Между другото в ислямските страни няма да срещнете нито един левичар. — Отново прозвуча добродушният смях. — Повечето мюсюлмани не могат да се облекчават, ако не са клекнали, просто така са устроени коремните им мускули. Ако попаднат на европейска чиния, те клякат и на нея. Странно, нали? Но ако човек се замисли, бързо ще открие, че извън големите градове, а пък и в тях, рядко има дори течаща вода. И това е така в почти цяла Азия, Близкия изток, Китай, Индия, Африка, Южна Америка…
— Какво си се замислил, Мак? — попита го Локхарт. Високият канадец се беше отпуснал насреща му в удобно кресло, съвсем като това, на което седеше й Макайвър. Осветлението и отоплението работеха на максимални обороти, задвижвани от собствения генератор на компанията.