Очите на Локхарт се разшириха.
— Разстреляли са Киаби — съобщи той на Макайвър.
— … но старият Руди държи всичко под контрол, а Дюк е окей. По-добре да престанем с този цирк, приятелчета… Онези ни слушат!
— Разбрано. Налягайте си парцалите и кажете на всички да правят същото. — После, без никаква пауза, добави на английски: — Повтарям, утре ще изпратим заплатите на всички служители!
— Без майтап? — проясни се гласът на Еър.
— Без майтап! — засмя се неволно Локхарт. — Остави някой да дежури на радиостанцията, за да ви съобщим развитието на нещата. Ето ти пак капитан Макайвър, иншаллах…
Микрофонът отново смени притежателя си.
— Капитане, чувал ли си се с Ленгех вчера или днес?
— Не, опитахме, но връзката не стана. Може би поради слънчевите изригвания. Ей сега ще опитам отново.
— Благодаря. Предай поздрави на капитан Скрагър и му напомни, че другата седмица пристига лекарят. — Макайвър тъжно се усмихна и добави: — Капитан Старк да се свърже с мен в момента, в който се върне!
Прекъсна връзката и се облегна назад. Локхарт му предаде онова, което беше научил от Еър, и си сипа нова чаша уиски.
— Ами на мен? — раздразнено го погледна Макайвър.
— Мак, нали…
— Не започвай отново, направи ми го по-разредено. — Локхарт се подчини, а Макайвър стана и се приближи до прозореца. Навън беше тъмно като в рог. — Горкият Киаби! Ако в тази страна имаше поне един наистина добър иранец, лоялен към всички, това беше той. За какво са го убили? Диваци! А Руди „заповядал“ на Дюк и Марк, какво ли означава това?
— Означава, че са имали неприятности, но Руди се е справил. Ако беше обратното, Фреди несъмнено щеше да намери начин да ми го каже — френският му е достатъчно богат. Разполагахме с достатъчно време, въпреки че „те“ ни подслушваха. Кои ли са тези „те“? — удиви се Локхарт. — Сигурно същите, които са в Загрос.
В Загрос, един ден след като Локхарт се върна от Техеран, беше извършено нападение. Моллата на селцето Яздек беше получил заповедта на Хомейни за бунт срещу „незаконното правителство на шаха“ и беше вдигнал хората. Роден там, той притежаваше мъдростта, характерна за жителите на онези ирански селища, които са напълно откъснати от света през зимата, а през останалата част от годината — трудно достижими. Щеше да се бие с началника на полицията, който му се падаше племенник, и с Назири — шеф на базата и също член на семейството му, защото беше женен за дъщерята на балдъзата му. И нещо, което беше още по-важно — всички бяха галезани, част от номадското племе кашкай, заселили се преди векове край този тесен проход. Началникът на полицията Ничак хан беше техен каландар, т.е. старейшина на племето, избран в пълно съответствие с древните обичаи.
Моллата проявил достатъчно мъдрост да се консултира с него и Ничак хан се бе съгласил, че наистина трябва да се въстане срещу традиционния враг шах Пахлави, да се отпразнува този акт на революцията със стрелба във въздуха, а на разсъмване той сам да поведе въстаниците към летището на чужденците.
Появиха се рано сутринта, всички мъже на селцето, въоръжени до зъби. Ничак хан беше захвърлил полицейската униформа и се бе нагиздил с племенната носия. Беше доста по-нисък от Локхарт, здрав и стегнат, с железни ръце и стоманени мускули, препасал патрондаш и с пушка в ръце. По предварителна уговорка Локхарт и Жан-Люк Сесон ги посрещнаха край двете набързо издигнати каменни колони, които маркираха входа на базата. Локхарт отдаде чест и се съгласи, че Ничак хан има пълна юрисдикция над базата, двете каменни колони бяха срутени сред радостни възгласи и безразборна стрелба във въздуха. После Ничак хан връчи на Сесон букет цветя. Жан-Люк се явяваше представител на Република Франция, на която галезаните — кашкаи изразяваха благодарност заради подкрепата на Хомейни, заел се с тежката задача да ги освободи от най-големия им враг шах Пахлави.
След въодушевени речи от двете страни започнаха празненствата. Ничак хан и моллата официално помолиха Том Локхарт, главатаря на племето чужденци в Загрос Три, да продължи своята дейност и при новата власт. Локхарт тържествено прие…
— Да се надяваме, че Руди и момчетата са имали твоя късмет в Загрос, Том — рече Макайвър и обърна гръб на тъмния прозорец. — Нещата вървят все по-зле. „Ужасното убийство на Киаби е лош знак за нас — помисли си той. — Как, по дяволите, да измъкна Джени от Техеран, къде, по дяволите, е Чарли?“