Макайвър откъсна поглед от парите и се втренчи във Валик.
— Знаеш нещо, което ние не знаем.
— Какво говориш? — разбесня се Валик. — Не знам нищо…
— Нещо се е случило, но какво?
— Трябва да се измъкна от страната заедно със семейството си — каза Валик. Вече беше на ръба на отчаянието. — Слуховете са ужасни — преврат или гражданска война, Хомейни или не, аз съм, всички ние сме белязани. Разбираш ли? Отнася се за семейството ми, Мак, трябва да се махна, докато нещата се успокоят. По дванадесет милиона на всеки, а?
— Какви слухове?
— Слухове! — Валик насмалко да го заплюе. — Вземи разрешителните на всяка цена. Плащам в аванс.
— Независимо колко пари предлагаш, няма да го направя. Трябва да бъде открито и честно.
— Ти, глупав лицемер! Честно? Как оперираше ти през всичките тези години в Иран? С подкупи! Колко си платил ти лично под тезгяха — или пък на митничарите? Подкупи! Как мислиш, че получихме договорите, а? Договорите на „Гърни“? С подкупи! Като плащахме в брой, тихо, на когото трябва. Толкова ли си глупав, че не си разбрал как го правят иранците?
Макайвър отвърна рязко:
— Зная какво е подкуп, не съм толкова глупав, зная също как го правят иранците. О, да, иранците го правят по свой собствен начин. Отговорът е „не“.
— Тогава кръвта на жена ми и децата ми ще тежи на твоята съвест. А също и моята кръв.
— Какво искаш да кажеш?
— Май се страхуваш от истината?
Макайвър го зяпна. Съпругата на Валик и техните две деца бяха любимци на Джени, а и негови.
— Защо си толкова сигурен?
— Имам… имам братовчед в полицията. Той видял… секретен списък на САВАК. Аз трябва да бъда арестуван вдругиден заедно с други видни личности за успокоение… на опозицията. И цялото ми семейство. А ти знаеш как се отнасят те… как могат да се отнесат те с жените и децата… — Дъхът на Валик секна.
Съпротивата на Макайвър се рушеше. Всички бяха чували ужасяващите истории за мъченията на жени и деца пред очите на арестувания мъж, за да го принудят да се подчини на всичко, което искат от него, или просто от жестокост.
— Добре — съгласи се той безпомощно. Чувствуваше се ужасно, знаеше, че е в капан. — Ще се опитам, но не очаквай да получиш разрешение и не трябва да отиваш на юг от Абадан. Най-добре ще е да се измъкнеш през Турция. С наша помощ може би ще успееш да стигнеш до Табриз, после ще подкупиш някой да те прекара с камион до границата. Сигурно имаш приятели там. Няма да успееш в Галег Морги — няма начин да се промъкнеш на борда с Ануш и децата, няма да успееш дори да влезеш във военната зона, без да те спрат. Трябва… трябва да те вземем извън Техеран. Някъде встрани от пътищата и извън обсега на радара.
— Добре, но трябва да е в Абадан.
— Защо? Намаляваш шансовете си наполовина.
— Трябва Семейството ми… баща ми и майка ми ще стигнат дотам с кола. Разбира се, ти си прав за Галег Морги. Могат да ни вземат извън Техеран в… — Валик се замисли за момент, после бързо продължи: — Там, където се срещат нефтопроводът на юг и река Зехзан… далеч е от пътя и е безопасно. Ще бъдем там преди обед, точно в единадесет. Господ да те възнагради, Мак. Ако… ако помолиш за разрешение за резервни части, аз… аз ще уредя да го одобрят. Умолявам те.
— Но как ще стане със зареждането? Щом кацнеш и те видят, незабавно ще те арестуват.
— Поискай да заредиш във военновъздушната база в Исфахан. Аз… аз ще уредя всичко в Исфахан. — Валик избърса потта от лицето си.
— А ако нещо се провали?
— Иншаллах! Ти ще помолиш за разрешение за резервни части — без имена в разрешителното, иначе с мен е свършено, или още по-лошо — и с Ануш, Джалал и Сетарем. Моля те!
Макайвър знаеше, че това е лудост.
— Ще поискам разрешение за резервни части само за Бандар-е Делам. До полунощ ще разбера дали е одобрено — ще изпратя някой да го чака и да ми го донесе в апартамента. Телефоните не работят, така че ще трябва да дойдеш при мен за потвърждение. Това ще ми даде време да обмисля всичко и да реша да или не.
— Но ти…
— До полунощ.
— Да, добре тогава, ще дойда.