Виждаше и цялата долна палуба, в средата й беше неговият 206. Беше кацнал на нея по предложение на дьо Плеси и с позволението на Касиги.
— Добре — беше обещал Скрагър на французина. — Ще ви откарам обратно в Сири или Ленгех, както пожелахте.
— Йоши Касиги предлага и двамата да останем да пренощуваме, Скраг, и да се върнем сутринта. Малко разнообразие. Можем да тръгнем призори и да се върнем в Ленгех. Ела на борда. Ще се радвам.
Така че той беше кацнал на танкера на залез-слънце, без да може да си обясни защо прие поканата, но беше сключил приятелски договор с Касиги и чувствуваше, че трябва да го почете. Измъчваше го и болезненото чувство за отговорност за смъртта на младия Абдула Турик. Видът на трупа го беше потресъл. Трябваше да остане на Сири, докато танкерът потегли. Беше се опитал да бъде добър гост, съгласявайки се неохотно с дьо Плеси, че може би, в края на краищата, смъртта на младежа е била просто случайност и че предпазните им мерки ще спрат всякакви опити за саботаж.
Откакто предния ден беше започнало товаренето, всички бяха нервни. Тази вечер още повече. Новините по Би Би Си бяха отново много тревожни, съобщаваше се за силно нарастваща конфронтация в Техеран, Мешед и Кум. Към това се прибавяше и съобщението на Макайвър, че Еър е телеграфирал от Ковис на френски; новини за продължаващата блокада на техеранското международно летище, за възможен преврат и за Киаби. Убийството на Киаби потресе дьо Плеси. И всичко това, заедно с носещите се сред иранците слухове и контраслухове им провали вечерта — слухове за предстояща военна намеса на САЩ, за предстояща съветска военна интервенция, за опити за покушение срещу Хомейни, срещу назначения от него министър-председател Базарган, срещу Бахтияр, законния министър-председател, срещу американския посланик. А още и слухове за военен преврат в Техеран тази вечер, слухове, че Хомейни вече е арестуван, че всички въоръжени служби са капитулирали и Хомейни е вече де факто управник на Иран и че генерал Насири, шефът на САВАК, е заловен, осъден и разстрелян.
— Всички тези слухове не могат да бъдат верни — успокои ги Касиги. — Нищо не можем да направим, освен да чакаме.
Той беше добър домакин. Всички ястия бяха японски. Даже бирата. Скрагър се беше опитал да скрие отвращението си от ордьовъра, но печеното пиле в солено-сладък сос му хареса много, оризът и пържените скариди и зеленчуци в тесто също.
— Още бира, капитан Скрагър? — предложи любезно Касиги.
— Не, благодаря. Позволявам си само по една, въпреки че я намирам за много добра — може би не колкото „Фостърс“, но почти толкова.
Дьо Плеси се усмихна.
— Даже не можете да си представите какъв комплимент е това, мистър Касиги. Австралиец да ви каже, че някоя бира е почти толкова добра като „Фостърс“ е наистина висока оценка.
— О, да, зная, мистър дьо Плеси. Долу в Австралия и аз предпочитам „Фостърс“.
— Често ли ходите там? — попита Скрагър.
— О, да. Австралия е един от главните източници на всякакви суровини за Япония. Моята компания притежава много товарни кораби за въглища, желязна руда, жито, ориз, соя — отвърна Касиги. — Внасяме огромно количество от вашия ориз, макар че голяма част от него отива за производството на националната ни напитка саке. Опитвали ли сте саке, капитане?
— Да, да, опитах го един път. Прилича на греяно вино… не ми е по вкуса.
— Съгласен съм — каза дьо Плеси, после бързо добави: — Освен през зимата. Започнахте да разказвате за Австралия.
— Много ми харесва тази страна. А и най-големият ми син е в университета в Сидни и от време на време го посещаваме. Австралия е чудесна страна — толкова голяма, богата, толкова празна.
„Да — помисли си Скрагър мрачно, — празна, защото само чакате да я напълните с вашите милиони работни мравки! Благодаря на Бога, че сме на няколко хиляди мили от вас и че САЩ никога няма да позволят някой да ни заграби земята.“
— Глупости! — беше му казал Макайвър в приятелски спор, когато той, Дънкан и Петикин преди две години бяха на едноседмична почивка в Сингапур. — Ако някога в бъдеще Япония избере подходящ момент, да кажем, докато САЩ се занимават с Русия, Щатите няма да могат да направят нищо, за да помогнат на Австралия. Мисля, че просто ще се споразумеят и…
— Тоя мръсник Дънкан си е загубил ума, а, Чарли? — възмути се Скрагър.