— Мосю! — Иранският доктор правеше знаци на Льогран.
Той тръгна към помпения агрегат, който съединяваше резервоарите с лодката. Докторът беше коленичил до двама ранени, проснати върху парче брезент. Бяха в безсъзнание. Единият беше останал без коса и лицето му беше тежко обгорено, другият, опръскан с нефт при експлозията, бе получил изгаряне първа степен по гърдите и корема.
— Mon Dieu — промърмори Льогран и се прекръсти. Под грозно овъглената кожа едва разпозна един от иранските надзиратели. Един друг мъж, френски инженер, се влачеше на колене и охкаше, ръцете и китките му бяха обгорени. Стенанията му се редуваха с поток ругатни.
— Ще те откараме в болница колкото може по-скоро, Пол.
— По-напред хвани тези мръсници и ги изгори! — изръмжа инженерът и отново потъна в болката си.
— Разбира се — каза Льогран безпомощно, после се обърна към доктора: — Направете каквото можете, ще извикам КАЗЕВАК. — Забърза по брега към радиостанцията, настанена в една от бараките, очите му привикваха с тъмнината. Внезапно забеляза двама мъже в другия край на малката писта. Тичаха към малкото възвишение. Зад него имаше залив с малък пристан, който се използваше за лодки. „Обзалагам се, че тия кучи синове ги чака някаква лодка там“ — помисли си той. После, побеснял от ярост, изкрещя след тях: — Копелетааа!
Когато избухна първата експлозия, дьо Плеси хукна по мостика към радиостанцията, свързваща кораба с брега.
— Разбрахте ли откъде идва огънят? — обърна се той към подуправителя на базата на френски. Зад него се скупчиха Скрагър, Касиги и капитанът, уплашени и нервни. Лампите на мостика едва мъждееха, но пълната луна даваше достатъчна светлина.
— Не, мосю. След експлозията нападателите изчезнаха.
— Какви са повредите в помпената система?
— Не знам, чакам… а, момент, моля, идва мосю Льогран. — Има трима обгорени — докладва Льогран на френски. — Двама от иранците са в много тежко състояние, третият е Пол Бюло — има изгаряния по ръцете и китките. Извикайте веднага КАЗЕВАК. Видях двама да тичат към залива — вероятно саботьорите. Сигурно имат лодка там. Събирам всички, за да разберем кой липсва.
— Добре. А какви са повредите?
— Не са големи. Ако имаме късмет, ще ги оправим до седмица — междувременно сигурно ще пристигне следващият танкер.
— Ще дойда на брега колкото е възможно по-скоро. Чакайте за момент! — Дьо Плеси се обърна към останалите и им обясни какво му е казал Льогран.
— Аз ще поема евакуацията, няма нужда да викате никого — заяви Скрагър.
Касиги се намеси:
— Докарайте ранените на борда — имаме хирургично отделение и лекар. Много е добър, особено при изгаряния.
— Чудесно! — Скрагър хукна към въртолета. Дьо Плеси грабна микрофона.
— Ще се справим без външна помощ. Сложете пострадалите хора на носилки. Капитан Скрагър ще ги докара на борда на танкера веднага. Тук има лекар.
Млад японски морски офицер се приближи и съобщи нещо на капитана, който поклати глава и отговори рязко, после обясни на дьо Плеси на английски:
— Тримата иранци, останали на борда, когато моторницата тръгна, искат веднага да бъдат откарани на брега. Казах им, че трябва да почакат. — После извика към машинното отделение да се подготвят за посрещането на ранените.
Касиги гледаше острова и резервоарите. Този нефт му беше дяволски нужен и островът трябваше да е безопасен. Но не можеше да направи нищо.
— Връщам се на брега — викна дьо Плеси и забърза към хеликоптера.
Скрагър беше вече на 206, отваряше задните врати.
— Какво правиш, Скраг? — попита го дьо Плеси.
— Мога да закрепя носилките на задните седалки. Ще стане по-бързо, отколкото да търсим специална платформа.
— Идвам с теб.
— Скачай вътре! — Двамата чуха шум и се обърнаха. Тримата иранци бяха притичали до хеликоптера и блъскаха по корпуса. Очевидно искаха да стигнат до брега с него.
Скрагър вече се бе настанил на пилотската седалка и пръстите му танцуваха по копчетата.
— Няма да стане. Трябва да откараме ранените, а тези могат да почакат. Сядай, приятелю — посочи той дясната седалка, после махна на иранците да се отдръпнат и извика: — Nah, ajaleh da ram — Не, бързам! — Беше един от малкото изрази на фарси, които знаеше. Двама от иранците се отдръпнаха покорно. Третият, Саид, се промъкна на задната седалка и започна да си закопчава колана. Скрагър му кимна към вратата да слиза. Мъжът не му обърна внимание и заговори бързо, усмихваше се насила и сочеше към брега.