— Зная, че не е богата, и имаше време, когато това ми доставяше радост — каза той.
— Тя ми разправи — продължих, — че са бедни. Всякога е била откровена. Никога не лъже за неща, за които тези чужденци непременно ще те излъжат. Родителите й имат голямо семейство. Заемат такова положение и имат такива връзки, каквито според тях се поддържат с показност. Непрестанната нужда и пълната им безотговорност са ги довели до отчаяна безскрупулност, що се отнася до начините да си набавят средства за хубави дрехи. Това е положението на нещата и това е единственото, което тя виждала от най-ранно детство.
— Напълно го вярвам и възнамерявах да я преобразя в нещо друго. Но, Люси, за да бъда откровен докрай, тази вечер, докато гледах нея и Дьо Амал, почувствувах нещо ново. Усетих го, преди да забележа безочието, насочено към майка ми. Видях да си разменят погледи веднага след като влязоха, и тези погледи ми ги представиха в много неблагоприятна светлина.
— Какво искате да кажете? Нима не знаете, че флиртуват?
— Ха! Флиртували! Флиртът е невинно средство, с което девойката иска да се хареса на сърдечно влюбения в нея мъж. Но това, за което говоря, не беше флирт. То бе поглед на взаимно и тайно разбирателство, не беше нито девически, нито невинен. Жена, красива дори като Афродита, която хвърля или получава подобен поглед, не може да стане моя съпруга. По-скоро ще се оженя за селянка в къса пола и висока шапка, но ще знам, че е порядъчна.
Не успях да сдържа усмивката си. Уверена бях, че преувеличава случилото се. Уверена бях, че Дженевра, въпреки лекомислието си е съвсем почтена. Казах му го. Той поклати глава и заяви, че не е той човекът, който би й поверил своята мъжка чест.
— А всъщност то е единственото — отвърнах аз, — което можене да й поверите спокойно. Тя е готова да опразни кесията на своя съпруг, да положи на голямо изпитание търпението и характера му. Но не вярвам да опетни нито да позволи друг някой да опетни неговата чест.
— Превръщате се в неин застъпник — рече той. — Нима искате да надяна старите окови?
— Не, драго ми е, че ви виждам свободен, и вярвам, че дълго време ще останете свободен. Но в същото време бъдете справедлив.
— Та аз съм справедлив като Зевсовия син Радамант, Люси. Когато веднъж съм се отчуждил, невъзможно ми е да не бъда и строг. Но вижте! Кралят и кралицата стават. Харесва ми тази кралица, има приятно изражение. А и мама е много изморена. Няма да успеем да довлечем старата дама до дома, ако още се бавим.
— Кой, аз ли съм била уморена, Джон? — извика мисис Бретън, на вид също тъй оживена и будна като сина си. — Ако искаш, ще ти докажа, че мога да стоя повече и от тебе. Нека да останем тук до утринта и на разсъмване ще видим кой ще е по-умореният.
— Не желая да правя подобни опити, защото истината е, мамо, че ти си най- издръжливата от неувехлите и най-младата от матроните. Затова умолявам да си тръгваме, предвид познатите нерви и крехкото здраве на твоя син.
— Ах, безочлив младеж! Виждам, че ти се спи и не бива да ти противореча. А и Люси ми изглежда капнала. Срамота, Люси! На твоята възраст цяла седмица от вечеринки не би ме накарала да пребледнея така. Хайде, тръгвайте и двамата, и може да ви е смешно, но старата дама ще си вземе кутията за шапки заедно с тюрбана.
Което и стори. Предложих да го носа, но тя ме отблъсна с мило възмущение. Кръстница смяташе, че ми стига да се погрижа за себе си. Без да се интересува повече от протокола, сега, сред „дяволската блъсканица“, последвала излизането на краля и кралицата, мисис Бретън тръгна пред нас и решително ни проправи път през тълпата. Греъм вървеше след нея и я закачаше, че била най-цъфтящата гризетка, която бил виждал да носи кутия за шапки. Тъй също ме умоляваше да съм обърнела внимание на това, колко била пленена от светлосиния тюрбан, и изрази убеждението, че рано или късно щяла да си го носи.
Нощта вече бе много студена и много тъмна, но скоро намерихме нашата карета. Насядахме в нея, стоплени и приютени като пред огнище; и пътуването към дома, струва ми се, бе дори по-приятно от пътуването към концерта. Приятно беше, макар че кочияшът, прекарал времето, докато сме били на концерта, в някаква пивница, отмина по тъмното и самотно шосе завоя към „Терасата“, а ние, унесени в разговори и смехове, не забелязахме отклонението. Накрая мисис Бретън заяви, че макар да смятала жилището им за усамотено, не подозирала, че е на края на света, както й се сторило сега, защото според нея вече сме пътували около час и половина, а още не сме свили по алеята.