Състоеше се от едно безразсъдно предложение, с което и преди ме беше заплашвал, а именно, че на следващите публични изпити трябвало да се наема, макар и чужденка, да ръководя първия клас на първи курс и да импровизирам с ученичките съчинение на френски език по тема, предложена от някой слушател, без право да използвам учебник по граматика, нито пък речник.
Знаех си какъв ще бъде резултатът от подобен експеримент — аз, която природата бе лишила от способността да импровизирам, която изпадах в дълбоко смущение пред очите на мнозинството, която, общо взето, дори и насаме съобразяваше доста бавно, която единствено в свежата тишина на утрото или в нощното усамотение успявах да умилостивя Творчески Импулс и да се възползвам от помощта му, аз, която бях играчка в ръцете му и никога не знаех когато да очаквам благоволението на този тираничен господар (към мен той не хранеше милост) — божество, което понякога, при най-умилостивяващи обстоятелства не желаеше да отговори на въпросите ми, не желаеше да изслуша молбите ми, не искаше, когато най-много го търсех, да ми се разкрие, а ставаше студено, бездушно, каменно, един мрачен Ваал със заключена уста и мъртви зеници, а друг път внезапно, с лъха, с въздишката, с трепетното стенание на вятъра, с нечакан и невидян електрически заряд, този ирационален демон се пробуждаше непризован, раздвижваше се живо, скачаше от поставката си като тревожния филистимянски бог Дагон и все едно в кой час, призоваваше поклонничката за приношение — изискваше от жертвата кръвта или дъха й независимо от обстоятелствата или от мястото, — вдигаше своя жрец, измамно обещаваше прозрение, понякога огласяше храма си с гласовете на оракула, ала никога не насищаше докрай със смисъл тези пророчески повеи, скъпеше се, когато подхвърляше на отчаяния си слушател дори и оскъден къшей — подаваше му го користолюбиво, сякаш всяка отронена от него дума бе капка от безсмъртната божествена кръв в тъмните му жили. Сега от мен се искаше да впрегна в робство този властелин, да го накарам да импровизира по зададената тема на училищната естрада, оградено от една Матилда и една Корали, пред погледа на мадам Бек, за развлечение и под наблюдението на някой си лабасекурски буржоа!
Господин Пол и за неведнъж бяхме подхващали битки по този повод — битки разгорещени, под звуците на изискването и отдръпването, на заповедите и отказа.
Този ден той ме нахока повече от друг път. «Инатът на целия женски пол» бил събран в мене, била съм «дяволски високомерна». Страх ме било да не се проваля! А какво от това, че съм щяла да се проваля? Коя съм била, та да не искам да се проваля, щом с по-възрастните от мене се случвало това? Щяло да ми бъде единствено от полза. Желае да ме види сразена (знаех, че е така), и тук млъкна за миг, за да поеме дъх.
— Хайде сега, приказвайте и бъдете по-сговорчива.
— По този въпрос не съм сговорчива. Дори и със закон не можете да ме принудите. Готова съм да пратя глоба, за да вляза в тъмница, но не и да пиша под заповед за нечие удоволствие, покачена на училищната естрада.
— Ако предлогът е по-благовиден? Ако е заради приятелството?
— За нищо на света. Няма приятелство на този свят, което да е в правото си да изисква подобно нещо. Един истински приятел никога не би ме измъчвал така!
В такъв случай имало само един начин да бъда склонена (и господин Пол се усмихна ехидно; сви устни, разшири ноздри, примижа с очи), но той не можел да се възползува от него.
— Ако друг един ви убеждава, ако друг един ви умолява — заяви той, — зная, че ще бъдете готова де се жертвувате, с увлечение ще направите това усилие.
— За да се представя като глупачка, като обект за подигравки, като посмешище пред сто и петдесет «татковци» и «мамички» от Вийет, така ли?
Тук търпението ми се изчерпа и аз отново извиках, че искам да ме освободи — че искам да изляза на чист въздух.
— Шт! — смъмри ме неумолимият учител. — Това е само предлог, за да избягате. Щом на мен не ми е горещо, след като печката е зад гърба ми, какво ви е на вас — запазена от моето тяло?
— Не зная какъв сте. Не разбирам нищичко от естеството на саламандрите. Аз съм една мудна островитянка и не мога да понасям разжарени печки. Пуснете ме поне да ида и да се напия със студена вода от кладенеца. От тези сладки ябълки изпитвам жажда.
— Ако е само това, ще ви услужа.