Открих, че отец Силас (сам тъй добър човек, макар и проповедник на лъжлива кауза) бе заклеймил всички протестанти изобщо, и мене в частност, с най-странни имена, приписал ни бе странни доктрини. Господин Еманюел ми призна всичко това с присъщата му откровеност, която не признаваше нищо прикрито, а докато говореше, гледаше ме с някакъв добродушен, искрен страх, че в обвиненията може да открие истина. Отец Силас ме бе наблюдавал отблизо и се бе уверил, че съм посещавала последователно и безразборно и трите протестантски църкви във Вийет — френската, германската и английската, — или с две думи, презвитерианската, лутеранската и епископалната. Подобна освободеност означавала според отеца пълно верско безразличие. Оня, който приема всичко, казал си бе той, е и безразличен към всичко. Всъщност аз тайно се бях учудвала на малките и незначителни различия в трите секти и на единството и на еднаквостта на техните съществени доктрини. Не виждах нищо, което да им попречи един ден да се съберат в едно голямо, свято сдружение, уважавах и трите, макар и да ми се струваше, че във всяка една съществуват грешки на формата, излишни усложнения и дребнавост. Каквото си мислех, това и казах на господин Еманеюл, като му обясних, че моята най-здрава опора, единственият истинско водач, на който се уповавам, единственият учител, когото признавам, това е самата Библия, а не някоя секта, все едно коя и на каква националност.
Той ме остави поуспокоен, но все още много загрижен с пожелание, което прозвуча като молитва — ако греша, небесата да ме изведат от правия път. Когато стигна до прага, чух го да шепне името на Дева Мария, небесната повелителка, и да умолява неговата надежда да стане и моя.
Странно! Самата аз не изпитвах подобно пламенно желание да го отърва от вярата на неговите деди. Смятах католицизма за вяра неистинска, виждах го като едно огромно, безвкусно изображение на злато и кал, но ми се струваше, че този католик пази най-чистите елементи на вярата в своето невинно сърце, което бог би трябвало да обича.
Гореспоменатият разговор протече между осем и девет вечерта в една класна стая на тихата улица „Фосет“, която имаше излаз към оградената градина. Вероятно по същото време или малко по-късно на другата вечер ехото от него, понесено от религиозно послушание, бе отекнало дума по дума в една внимателно ухо, през прозорчето на една изповедня, в древната църква на Влъхвите. Вследствие на това отец Силас направи посещение на мадам Бек и подтикнат от неизвестни за мен стремежи, успя да я убеди да разреши за известно време сам да се заеме с духовното превъзпитание на англичанката.
От него ден нататък бях подложена на обучение — т. е. те ми даваха книги, които аз едва поглеждах. Привличаха ме твърде слабо, за да ги изчитам внимателно, да ги подчертавам, да ги изучавам и да ги запомням. Освен това горе, под възглавницата си, имах една друга книга, някои глави от която задоволяваха нуждите ми от духовна храна и ми даваха поука и примери, които, убедена бях дълбоко, бяха единствено правилните.
След това отец Силас ми разкри най-чистата страна на католицизма, най-славните му дела и ми препоръча да съдя за дървото по неговите плодове.
В отговор на това аз осъзнах и заявих, че тези дела не са плодове на католицизма, че те са само обилен цвят, само едно обещание, което се дава на хората. Цветът, когато се налееше с плод, нямаше вкус на благодетелност, узрялата ябълка се превръщаше в невежество, унижения и фанатизъм. От злочестините и страданията на вярващите се примамка за робуването им. Бедните биваха хранени, обличани и подслонявани, за да бъдат обвързани с това към „църквата“, сираците се отглеждаха и обучаваха, за да останат после в лоното на „църквата“, за болните се грижеха, та да могат, когато умрат, да затворят очи според веруюто и обредите на „църквата“, мъжете биваха смазвани от тежък труд, жени биваха безжалостно пренасяни в жертва и всичките се отказваха от един свят, който бог бе създал красив за добруването на своите деца, нарамваха кръст, непоносимо тежък, за да служат на Рим, да доказват неговата святост, да утвърждават неговата мощ и да разпространяват господството на неговата тиранична „църква“.