Всъщност системата на мадам не беше лоша — длъжна съм да й го призная. Тя правеше всичко за физическото добруване на своите ученички. Ничий ум не беше претоварен с уроци, заниманията бяха разпределени разумно, усвояваха се лесно от ученика, имаше свобода на развлеченията и достатъчно разходки, за да бъдат момичетата здрави, храната беше в изобилие и вкусна. На улица „Фосет“ не се виждаше ни една бледо или измъчено лице. Тя позволяваше на ученичките да празнуват празниците: оставяше им достатъчно време за сън, обличане, миене, ядене; отношението на мадам към всички тези неща беше изпълнено с разбиране, либерално, здраво и рационално. Не една английска директорка би сторила много добре, ако последваше нейния пример, и аз съм уверена, че мнозина биха й подражавали, ако не им пречеха взискателните английски родители.
След като мадам Бек управляваше с помощта на шпионажа, тя, естествено, си имаше и шпиони. Познаваше отлично качествата на оръдията, с които си служеше; не изпитваше никакви угризения да използува непочтения за всякаква мръсна работа, а после да се отърве от него, захвърляйки го подобно ненужна обелка, след като е изяла портокала. Но, от друга страна, съм я виждала и придирчиво да търси чист метал и неръждаем инструмент, трепереше грижливо над него и го пазеше в коприна и памук. Но тежко на оная жена или на оня мъж, който разчиташе на нея повече, отколкото тя бе решила да му се довери. Основният ключ за характера на мадам бе интересът, той бе главната пружина на нейните действия, алфата и омегата на живота й. Виждала съм да се апелира към чувствата и съм изпитвала желание да се усмихна на молителката с укор и съжаление. Никой не бе успял да спечели симпатиите на мадам по този начин, нито пък бе променил нейното решение с това средство. Напротив — всеки опит да се стигне до сърцето й извикваше неизменна антипатия към просителя, превръщаше я в негов скрит враг. Защото така й се доказваше, че тя няма сърце, което да бъде умилостивено, напомняше й се, че в това отношение тя е импотентна и мъртва. Мадам Бек беше най-съвършеният пример за разликата между благотворителност и милосърдие. Неспособна да усеща чувства на симпатия, тя бе изпълнена с разумна доброжелателност. С най-голяма готовност даваше на хора, които никога не беше виждала — даваше всъщност с готовност по-скоро на класата, отколкото на личността. „За бедните“ щедро разтваряше кесията си, но за „бедняка“ по правило я завързваше по-здраво. Всяка филантропична проява за благото на обществото можеше да разчита на нейно участие; личните скърби не я докосваха, нито дълбочината, нито тежестта на скръбта, изпитана от някое определено сърце, можеха да разчувствуват нейното.
Пак повтарям: мадам беше много силна и много способна жена. Училището предлагаше за нейните възможности твърде ограничено поле; тя бе способна да управлява цяла нация, имаше енергия да ръководи бурно законодателно събрание. Никой не бе в състояние да я сплаши, да я раздразни, да изчерпи търпението й или да я надхитри. В своята личност тя би могла да обедини и да изпълнява едновременно задълженията на министър-председател и на директор на полицията. Мъдра, неотстъпчива, недоверчива, потайна, силна, безстрастна, вечно нащрек и неразгадаема, съобразителна и безчувствена, с много хубава външност — какво повече би могло да се желае?
Прозорливият читател едва ли би помислил, че съм събрала, за да мога да му разкажа, всички гореизложени познания за нея в течение само на един месец или на половин година. Не! Онова, което отпърво забелязах, беше процъфтяващата външност на един преуспяващ образователен институт. Виждах голяма сграда, изпълнена със здрави, весели момичета, всички облечени добри, повечето от които хубавици, които получаваха знания по удивителен лесен метод, без болезнено напрежение или напразно пилеене на сили; наистина не напредваха кой знае колко бързо по ни един предмет; не се преуморяваха, но бяха непрестанно заето и никога — потиснати. Учителското тяло бе по-претоварено, защото, за да се щадят учениците цялата истинска умствена работа падаше върху преподавателите и възпитателите, но задълженията се разпределяха така умело, че когато работата беше уморителна, те се сменяха през къси периоди. Накратко това беше чуждестранно училище, чийто живот, ритъм и разнообразие, представляваха пълен и много привлекателен контраст в сравнение с много английски институции от подобен вид.
Зад къщата имаше обширна градина и лятно време ученичките прекарваха по-голяма част от времето навън, сред розовите храсти и плодородните дървета. През летните следобеди мадам се настаняваше пред обширната и обрасла със зеленина беседка, викаше класовете един по един и караше момичетата да сядат край нея, да шият и четат. Междувременно учителите идваха и си отиваха — изнасяха кратки и интересни лекции вместо уроци, а ученичките си записваха казаното или не записваха в зависимост от настроението, спокойни, че всякога могат да препишат изпуснатото от своите другарки. Освен редовните месечни почивни дни католическите религиозни празници носеха чести почивки през цялата година; понякога в светла лятна утрин или лятна привечер пансионерките биваха извеждани на дълги разходки в полята, където се подкрепяха с банички и бяло вино, с прясно мляко и селски хляб или пък с кифли и кафе. Всичко това изглеждаше много приятно, а мадам се проявяваше като самата доброта; учителите и те не бяха лоши, защото можеха да бъдат къде по-зли, а и ученичките, макар малко шумни и буйни, олицетворяваха здраве и веселие.