И досега не можах да разбера защо сложи на карта интересите си заради доктор Джон. Естествено, знам какво се разправяше. Всички — ученичките, учителите и прислугата — твърдяха, че щяла да се омъжва за него. Уверени бяха в това. Разликата в годините за тях не беше пречка, тъй трябваше да стане.
Вярно е, че обстоятелствата не противоречаха много на тази идея, защото мадам изглеждаше решена да се ползува от услугите му и напълно бе забравила предишното си протеже — Пилюл. Освен това тя особено държеше лично да го посреща при визитите му и всякога беше весела, оживена и мила с него. Нещо повече — по това време тя обръщаше особено голямо внимание на облеклото си. Сутрешното неглиже, нощната шапчица и шалът бяха изоставени. Ранните посещения на доктор Джон всякога я заварваха с красиво подредени кестеняви плитки, изпъната копринена рокля, с кожени обувки вместо меките пантофки — с две думи, наконтена като манекен и свежа като цвете. Аз от своя страна си мисля, че единствената й цел беше да покаже на един много красив мъж, че и тя не е съвсем безлична като жена, защото наистина не бе безлична. Без да е с красиви черти, нито със стройно тяло, тя беше привлекателна. Човек не се уморяваше да я гледа. Никога не биваше еднообразна, скучна, безцветна или банална. Свежият цвят на косата й, сдържаният поглед на сините очи, страните с цвета на зрял плод — всичко това радваше окото умерено, но постоянно.
Дали наистина не си чертаеше планове да привлече доктор Джон за свой съпруг, да го приюти в добре подредения си дом, да го осигури със своите спестявания, за които се говореше, че са доста значителни, и да го обезпечи до края на живота му? Дали доктор Джон подозираше тези нейни кроежи? Срещала го бях да излиза от стаята й с дяволита усмивка, изписана на устните, а в очите му се четеше погъделичкана и ликуваща мъжка суетност. Въпреки хубостта и добродушието си и той не беше съвършен; всъщност сигурно бе твърде несъвършен, щом измамно подклаждаше надежди, които нямаше да се осъществят. Дали пък не желаеше да се осъществят? Разправяха, че нямал пари, че разчитал единствено на професионалния си доход. А мадам, макар с четиридесет години по-възрастна от него, бе от жените, никога не остарява, не завяхват, не се пречупват. Отношенията им очевидно бяха добри. Той вероятно не беше влюбен, но колко са онези, които могат да обичат или да се женят по любов на този свят? Чакахме развръзката. Той какво чакаше, не зная, не зная и защо бе всякога нащрек, ала странността на поведението му, очаквателният, бдителен, съсредоточен, напрегнат израз не изчезваха нито за миг — всъщност засилваха се. Не бях в състояние да проникна докрай в него и струва ми се, той ставаше все по-труден за разгадаване.
Една сутрин треската на малката Жоржет се усили и тя съответно стана още по-раздразнителна, плачеше неспирно, не можех да я успокоя. Смятах, че един от предписаните сиропи не й понася, и се чудех да продължа ли да го давам. Очаквах нетърпеливо доктора, за да го попитам.
На входната врата се позвъни, отвориха му да влезе. Знаех, че беше той, защото го чух да поздравява портиерката. Обикновено веднага се качваше в детската стая, като вземаше стъпалата по три наведнъж и се явяваше пред нас като весела изненада. Изминаха пет минути, изминаха десет, но нито го чух, нито го видях. Какво ли правеше? Сигурно чакаше долу в коридора. Малката Жоржет продължаваше своя хленч, като се обръщаше към мен с думите: „Мини, Мини, мен много болно!“, докато накрая сърцето ми ме заболя за нея. Слязох долу да видя защо го няма. Коридорът беше празен. Къде беше изчезнал? Дали беше с мадам в трапезарията? Но преди малко я бях оставила да се облича в стаята си. Ослушах се. Три ученички съсредоточено се упражняваха на пиано в трите съседни стаи — в трапезарията и в голямата и малката гостна, — а между тях и коридорът се намираше стаята на портиерката, свързана със салоните и първоначално замислена като будоар. По-нататък под съпровода на четвърти инструмент в салона по музика цял един клас, петнадесетина момичета, имаха урок по пеене и тъкмо запяваха някаква баркарола (тъй май я наричаха), от която още си спомням няколко думи. При тези обстоятелства какво друго бих могла да чуя? Достатъчно, струва ми се, стига да имаше какво.