Предполагам, че мадам се бе смъмрила сама. В поведението й не личеше никаква слабост, тя с нищо не извика присмеха на околните. Вярно е — не бе изпитвала силни чувства, които да преодолява, нито пък нежни чувства, които да я уязвят болезнено. Истина е също така, че си имаше важно занимание, една истинска работа, която да запълва времето й, да отвлича мислите й, да разпределя интересите й. А най-вече е вярно това, че тя обладаваше едно чудесно здравомислие, с което са надарени малцина жени и мъже, и с помощта на това съчетание от предимства тя се държа мъдро — държа се добре. Още веднъж: „Браво, мадам Бек! Видях ви да се преборвате с един ангел на пристрастието, сражавахте се добре и го надвихте!“
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
КАСЕТКАТА
Зад сградата на улица „Фосет“ имаше градина — твърде голяма, като се знае, че се намираше в сърцето на града, и днес, като си мисля за нея, струва ми се, че е била приятна, ала времето, както разстоянието, омекотява някои представи и там, където всъщност всичко е било камък, голи стени и горещи плочници, зеленото храстче ти се струва безценно, а всяка педя засадена земя — уютно и свежо кътче!
Съществуваше някакво предание, че къщата на мадам Бек в стари времена била девически манастир, че някога (когато точно, не зная, но сигурно преди векове), докато още градът не се е простирал насам и тук все още имало само ниви, тесен път и толкова дървеса, че да приютят подобно религиозно убежище — случила се тогава тук нещо, което събуждало страх, извиквало ужас и завещавало на местността историята за някакво привидение. Споменаваха, че в определена нощ или нощи наоколо витаел духът на монахиня кармелитка. Духът сигурно бил напуснал местността преди много години, защото сега всичко бе вече застроено, ала някои следи от някогашния манастир, като например огромните и стари плодни дървета, все още благославяха градината, а под едно от тях — праскова Метусалем, изсъхнала почти, като изключим няколко клона, които предано подновяваха ароматния си сняг през пролетта и меденосладките си плодове през лятото, — та разровеше ли човек обраслата с мъх земя под това дърво, сред полуоголените му корени се провиждаше оловната плоча; гладка, твърда и черна. Легендата, непотвърдена и невярна, но въпреки това несекваща, твърдеше, че това бил вход към крипта, в която дълбоко под земята, по чиято повърхност растеше трева и цъфтяха цветя, почивали костите на девица, погребана жива от средновековен религиозен съд за престъпване на религиозна клетва. Нейната сянка всявала ужас у страхливците, векове след като бедното й тяло се превърнало в прах. Нейното черно расо и бяла забрадка се привиждали на заблудените очи, когато лунната светлина и вятърът си играели с градинския листак.
Но независимо от тия романтични измислици старата градина имаше свое очарование. В летни утрини аз ставах рано, за да й се наслаждавам сама, в летните вечери обичах да се разхождам в уединение, да си давам срещи с изгряващата луна или да вкусвам целувките на вечерния бриз и по-скоро да си въобразявам, отколкото да усещам свежестта на падащата роса. Земята беше зелена, белееха чакълестите пътеки, слънчевожълти латинки се скупчваха в кореняците на обраслите с кукувича прежда плодни столетници. Имаше една широка беседка, над която надвисваха клоните на акация, имаше друга, по-мъничка, по-уединена и сгушена в лозниците, които растяха край висока сива стена, сбираха вейки в красив възел и провесваха гроздове в прелестно изобилие над любимото ми място, където ги причакваха жасминът и бръшлянът, за да ги прегърнат.
Разбира се, по пладне, в яркия, най-разголен час на деня, когато голямото училище на мадам Бек започваше да лудува и приходящите й пансионерки плъзваха наоколо и си съперничеха с учениците от близкото мъжко училище в несдържано упражняване на гласовете и крайниците си — тогава, разбира се, градината представляваше пренаселено, утъпкано място. Ала при залез, когато приходящите се бяха разотишли, а смълчаните пансионерки се трудеха над уроците, чудесно бе да се разхождаш по спокойните алеи и да слушаш как камбаните на църквата „Свети Йоан Кръстител“ разливат наоколо своите сладки, нежни, възвишени звуци.