— За нищо на света не бих приела да съм като вас!
Забележката бе прекалено наивна, за да възбуди гняв. Отговорих само:
— Добре.
— А вие какво бихте дали, за да сте като мен?
— Не давам и пукната пара, колкото да ви се струва странно — отговорих аз. — Вие сте нещастно същество.
— В сърцето си не мислите така.
— Не, защото в него за вас няма никакво място. Само понякога ви оглеждам с ума си.
— Добре, но сега слушайте каква е разликата в нашето положение и ще разберете колко щастлива съм аз и колко нещастна — вие! — откликна тя.
— Започвайте. Слушам ви.
— Преди всичко аз съм дъщеря на джентълмен от добро семейство и макар баща ми да не е богат, очаквам наследство от чичо си. Освен това сега съм на осемнайсет години — най-прелестната от всички възрасти. Получих европейско образование и въпреки че пиша с грешки, имам достатъчно други знания. Красива съм, това не можете да отречете. Мога да имам колкото си искам почитатели. Дори тази вечер разбивам сърца на двамина джентълмени и именно отчаяният поглед на единия, който долових преди малко, ме доведе до това чудесно настроение. Обичам да ги наблюдавам как ту бледнеят, ту червенеят, как се мръщят, как хвърлят яростни погледи един към друг и пламенни — към мене. Това съм аз — щастливката аз! А сега да видим вас — бедна душице!
Трябва да сте дъщеря на незначителен баща: пристигнахте във Вийет и веднага се хванахте да гледане малки деца. Нямате никакви близки, вече сте на двадесет и три — значи не сте млада; нямате привлекателни качества, липсва ви хубост. Що се отнася до почитатели, изобщо не го знаете какво е, не умеете дори да разговаряте на тази тема. Седите занемяла, когато другите учителки заприказват за това. Никога, предполагам, не сте се влюбвала и никога не ще се влюбите, подобно чувство ви е непознато. И толкоз по-добре, защото дори някога сърцето ви да се разбие, вие самата не сте в състояние да разбиете ничие сърце. Всичко казано дотук е истина, нали?
— Голяма част е чиста истина, и то безпощадна. В душата ви, изглежда се крие доброта, Дженевра, щом можете да говорите тъй откровено. Онази змия, Зели Сент Пиер, не би могла да изрече онова, което изрекохте вие. И все пак, мис Фаншоу, колкото и да ви изглеждам злополучна, пукната пара не давам да бъда на ваше място — да имам вашия характер и външността ви.
— Само защото не съм била умна, а то е единственото, което ми интересува! Никой друг освен вас не го е грижа за това.
— Напротив, намирам ви за умна — по вас си начин. — дори за много умна. Но вие приказвахте за разбиване на сърца — забавление, което не съм в състояние да оценя. Кажете, моля, кого си въобразявате, че сте екзекутирала тази вечер?
Тя доближи устни до ухото ми.
— Изидор и Алфред дьо Амал — и двамата са тук — прошепна тя.
— О! Така ли? Бих искала да ги видя.
— Браво! Най-сетне любопитството ви се разбуди. Последвайте ме, ще ви ги покажа.
И тя гордо ме поведе.
— От никоя класна стая не можете да ги огледате както трябва — обясни Дженевра, извръщайки се към мен, — мадам ги държи на голямо разстояние. Ще пресечем градината, ще влезем през коридора и ще ги приближим откъм задната им страна. Ако ни видят, ще ни се скарат, но няма значение.
Този път ми беше все едно. Пресякохме градината, проникнахме в коридора през един тих заден вход и приближавайки „карето“, но закриляни от сянката на коридора, озовахме се близо до групата млади мъже.
Предполагам, че щях да разпозная победителя дьо Амал и без да ми го покаже. Той беше дребно конте с прав нос и правилни черти. Казвам „дребно конте“, макар да беше среден на ръст, ала всичките му черти бяха дребни, такива бяха ръцете и нозете му, беше красив и загладен, издокаран като кукла. Облечен беше елегантно, накъдрен, с чудесни обувки, връзка и ръкавици — наистина бе очарователен. Изрекох това на глас.
— Каква мила личност! — възкликнах, похвалих вкуса на Дженевра и я запитах какво според нея ще прави Дьо Амал с парчетиите от сърцето, което е разбила — дали ще го скъта в шишенце за ароматни соли и ще го съхрани в розово масло? Заявих освен това с дълбоко възхищение, че ръцете на полковника едва ли са по-големи от ръцете на самата мис Фаншоу, тъй че той би могъл да носи собствените й ръкавици, обясних й колко съм прехласната от буйните му къдрици, а що се отнася до широкото му гръцко чело и изключителното му, класическо лице, признах, че не ми стигат думи да възхваля подобно съвършенство, както трябва.
— Ами ако беше влюбен във вас? — подхвърли жестоката във възбудата си Дженевра.