Но има ли място, където луната да не изглежда красива? Коя местност, прихлупена или открита, не се разхубавява от нейната светла окръжност? Розова или огнена, тя се вдигаше сега над отсрещната страна. Докато наблюдавахме румения й образ, тя се превърна в златна и скоро изплува, чиста, неопетнена, по тихото вече небе. Как влияеше луната на доктор Джон — успокояваше ли го, или го натъжаваше? Изпълваше ли го с любовен копнеж? Струва ми се, че да. Макар да не бе от хората, които въздишат, докато я наблюдаваше, той въздъхна — въздъхна съвсем леко. Ненужно бе да питам коя е причината за тази въздишка. И след като го знаех, помислих, че донякъде е мой дълг да спомена името й. естествено, той бе готов за подобен разговор. Забелязах в погледа му да напират безброй думи, въпроси, любопитство — порой от слова и чувства, възпирани, казах си, единствено от неловкостта да заговори. Да му спестя тази неловкост бе най-доброто, най-полезното, което можех да сторя. И тъкмо си бях измислила подходяща фраза: „Сигурно знаете, че мис Фаншоу замина на обиколка със семейство Чолмондли“ — тъкмо отварях уста да я изрека, той провали намеренията ми като подхвана друга тема.
— Първото, което сторих тази сутрин — рече, като скри чувствата в джоба си, обърна гръб, на луната и седна, — бе да отида на улица „Фосет“ и да кажа на готвачката, че сте на сигурно място, в добри ръце. И представете си, тя все още не бе открила отсъствието ви от дома! Мислела, че сте във спалнята. Ето с какви грижи сте били заобиколено!
— О! Но това е обяснимо — отвърнах аз. — единственото, с което Готон можеше да ми помогне, бе да ми донесе малко билков чай и коричка хляб, а понеже през изминалата седмица й отказвах дори това, добрата жена се умори да притичва безполезно от далечната кухня до училищната спалня и ме навестяваше само веднъж на ден, по обед, да оправя леглото ми. Повярвайте обаче — тя е добродушно създание и би ми сготвила с радост овнешки котлети, стига да можех да ги изям.
— А мадам Бек защо ви изостави съвсем сама?
— Откъде да знае мадам Бек, че ще се разболея?
— Нервната система е основната причина за заболяването ви, нали?
— Не зная дали е нервната ми система, но бях ужасно паднала духом.
— Нещо, на което не се помага нито с хапчета, нито със сиропи. Медицината не е в състояние да повдигне ничий дух. Знанията ми отстъпват пред прага на ипохондрията. Мога само да надникна, да видя стаята за мъчения, но нито зная да кажа, нито да сторя кой знае какво. Ще ви помогне единствено веселата копмания. Трябва да оставате колкото може по-малко сама. И много да се разхождате.
Тези забележки бяха последвани от моето мълчаливо съгласие и от тишина. Звучат чудесно, казах си, и крият уверената присъда на навика и печата на чести повторения.
— Мис Сноу — подхвана доктор Джон, след като въпросът да здравето ми, включително и за нервната ми система, слава богу, вече бе разисквана и приключена, — позволявате ли да ви запитам каква религия изповядвате? Католичка ли сте?
Погледнах доста изненадано.
— Католичка ли? Не! Откъде ви хрумна това?
— Начинът, по който ми бяхте предадена снощи, ме накара да се усъмня.
— Била съм ви предадена? Наистина съвсем бях забравила. Остава ми още да чуя как съм попаднала в ръцете ви.
— При обстоятелства, които ме учудиха. Вчера през целия ден бях зает с един болен, чието страдание беше извънредно рядко и избавлението — съмнително. Срещнах друг подобен и още по-изявен случай в една парижка болница — ала това надали ще ви интересува. Най-сетне острите пристъпи на пациента постихнаха (характерни за това заболяване са силните болки), това ме освободи и аз поех към дома. Най-късият път е през Бас Вий и понеже нощта беше необичайно тъмна, бурна и дъждовна, прекосих оттам. Като яздех край една стара църква, видях при светлината на лампата над портата, или по-скоро над дълбокия свод към входа, един свещеник да вдига нещо на ръце. Бе достатъчно светло, за да се забележи лицето на свещеника, и аз го познах. Често го бях срещал край болничния одър на богати и бедни, най-често на бедните. Той е, струва ми се, добър старец и във всяко отношение по-интелигентен от мнозина и по-предан на своя дълг. Погледите ни се кръстосаха. Той ми викна да спра. Носеше някаква жена, припаднала или умираща. Слязох от коня. „Тази личност е ваша сънародница — каза ми той. — Спасете я, ако не е мъртва.“