— Влез, Кевин — покани го Джени, стараейки се да не звучи пресилено. „Ама че време избра — помисли си тя. — Заслужава си го!“
Кевин нахълта в стаята и набързо целуна Джени, тя се смути, осъзнавайки, че очите на Ерих са вперени в тях.
— Дечурлигата заспаха ли? — попита Кевин. — Лошо. Надявах се да ги видя. О! Ти имаш компания!
Отведнъж гласът му стана хладен, прозвуча типично по английски. „Актьорът си е актьор — мислеше си Джени. — Бившият съпруг се среща с новия приятел на бившата си съпруга. Истинска комедия!“ Тя представи мъжете един на друг. Те си кимнаха мълчаливо, без да се усмихнат. Кевин пръв се опита да разведри атмосферата.
— Колко хубаво мирише тук, Джен. Какво си сготвила? — рече той и погледна към печката. — Божичко, каква пържола! Я да я опитам. Чудна е! Как глупаво те оставих да ми избягаш. Непоправима грешка!
— Точно така — обади се Ерих с леденостуден глас.
— Да — потвърди неохотно Кевин. — Виж сега, Джен, не искам да те задържам. Просто се отбих пътьом. Може ли да те видя за минутка насаме?
Тя отлично знаеше какво ще последва. Днес беше получила заплатата си. С надежда, че Ерих няма да забележи, Джени стисна портмонето си в ръка и излезе във фоайето.
— Кев, повярвай, нямам…
— Джен, поохарчих се за Коледа с подаръците за теб и децата — прекъсна я той. — Хазяинът ще ме изхвърли, ако не му платя веднага. Моля те, заеми ми 30 долара.
— Тридесет! Кевин, не мога…
— Трябват ми, Джен.
— Кевин, нека поговорим — каза Джени и неохотно бръкна в портмонето. — Сигурно скоро ще загубя работата си…
Кевин набързо сгъна банкнотите, мушна ги в джоба си и се обърна към външната врата с думите:
— Старият тарикат няма да те изпусне, Джен. Той умее да цени скъпото. Заблуждава те, за да те спечели. Кой ще му върши толкова работа за заплата като твоята? Ще видиш!
Когато се върна в стаята, Ерих разтребваше масата. Бе пуснал да тече вода в мивката. Той взе тигана с остатъка от пържолата и тръгна да го хвърли в кофата за боклук.
— Не я изхвърляй. Децата ще я изядат утре на вечеря.
Ерих не я послуша. Гледаше я право в очите.
— Но не и след като бившото ти артистче я докосна. Колко му даде?
— Тридесет долара. Той ще ми ги върне.
— Че за какво друго бе дошъл тук! Ще те целува, ще си прави майтапи и ти обира парите, за да ги изхарчи в някой скъп бар. Нали?
— Притискат го с наема.
— Не се самозаблуждавай, Джени. Колко пъти вече ти излиза с този номер? Предполагам, че всеки път, когато получиш заплата?
Джени се усмихна тъжно.
— Пропусна миналия месец, Ерих, моля те, остави чиниите на мен.
— Достатъчно работа ти предстои.
Джени взе безшумно една от кухненските кърпи. „Защо Кевин избра тъкмо тази вечер, за да нахълта тук?“ — помисли си тя. Колко глупаво беше, че му даде парите.
Постепенно лицето на Ерих се отпусна от раздразнението. Той взе кърпата от ръцете й.
— Стига за тази вечер — каза усмихнат. Наля вино в чисти чаши, поднесе ги пред нея. Двамата седнаха на кушетката. Тя седеше като на тръни. Опитваше се да анализира чувствата си, но не можеше. Ерих щеше да си отиде след малко. Утре сутрин той се връщаше обратно в Минесота. Утре вечер тя отново ще бъде сама с децата тук. Спомни си личицата им, грейнали от радост, докато той им четеше приказката. Спомни си за мига, в който той се появи пред нея и пое Бет от ръцете й. Благословен миг! Колко приятни бяха обядът и вечерята с него! Само присъствието му бе достатъчно, за да пропъди грижите и самотата й.
— Джени — прозвуча нежно гласът му, — за какво си мислиш?
Тя се опита да се усмихне.
— Не мисля изобщо. Просто бях… да речем — доволна.
— Аз също. Не помня откога не съм се чувствал така добре. Джени, убедена ли си, че не си все още влюбена в Кевин Макпартланд?
— Мили боже! Разбира се, че не съм — засмя се тя.
— Тогава защо си склонна да му даваш пари?
— От криворазбрано чувство за отговорност, струва ми се. Загриженост, че няма с какво да си плати наема.
— Джени, утре рано сутринта излитам, но за уикенда ще се върна в Ню Йорк. Свободна ли ще бъдеш в петък вечер?
Той ще се върне, за да я види. Почувства същото облекчение и задоволство, както при внезапната му поява на Второ авеню.
— Свободна съм. Ще намеря кои да гледа децата.
— А събота? Дали ще се зарадват децата, ако ги заведем в Зоологическата градина в Централния парк? Ако не е студено… О, после ще обядваме заедно при Румпелмайер.
— Ерих, те ще пощуреят от радост!
— Съжалявам, че не мога да остана още малко в Ню Йорк. Имам договорена делова среща в Минеаполис. О, мога ли да…