— Колко добра е тази леля — извади я от мислите й Бет.
— Много е добра — съгласи се Джени. — Хайде сега да потичкаме. Татенцето вече сигурно ни чака.
— Кое татенце? — неочаквано попита Бет.
— Единственият.
Преди да влязат в кухнята, Джени прошепна заговорнически на децата:
— Стъпвайте на пръсти, за да изненадаме татенцето.
С искрящи очи те кимнаха в знак на съгласие. Безшумно натиснаха дръжката на вратата. Първото нещо, което чуха, беше гласът на Ерих. Идваше от трапезарията. Всяка негова дума се забиваше като гвоздей, с всяка следваща гневът му се засилваше.
— Как смееш да ми казваш, че аз съм направил това петно?! Виновната си ти! Докоснала си с мазния парцал стената до прозореца, докато си бърсала перваза. Даваш ли си сметка, че сега трябва да сменим тапетите в цялата стая? Знаеш ли колко трудно се възстановява оригиналният тапет? Колко пъти съм те предупреждавал да работиш внимателно с тези мръсни парцали?
— Но, мистър Крюгер — опитваше се да протестира Елза, ала Ерих я прекъсна високо и рязко.
— Искам да ми се извиниш за това, че хвърли вината върху мен. Или се извинявай, или се махай от къщата! Кракът ти да не стъпва тук!
Стана тихо.
— Мамо — уплашено прошепна Бет.
— Шшт — възпря я Джени.
„Възможно ли е толкова да се ядоса Ерих заради една дреболия?“ Инстинктът я възпря да се намеси. А и какво можеше да стори тя?
Чак когато чу хълцането на Елза, която на пресекулки се извиняваше: „Аз… аз… се извинявам… мистър Крюгер“, чак тогава Джени издърпа децата навън и затвори вратата.
Глава 9
— Защо се сърди татенцето? — попита Тина.
— Не зная, миличка. Ще се престорим, че не сме чули. Разбрано?
— Ама ние го чухме — настоя Бет.
— Зная — съгласи се Джени, — но това няма нищо с нас. Хайде сега да влезем отново.
Този път Джени извика още от прага:
— Ерих, привет! — Не дочака дори отговор и отново се провикна: — Има ли тук един съпруг?
— Скъпа — възкликна Ерих и изтича към кухнята усмихнат, за да я посрещне. По лицето му нямаше и следа от предишното раздразнение. — Току-що попитах Елза къде си. Разочаровах се, щом разбрах, че си излязла сама. Имах желание да те разведа из имението.
Той я прегърна и потърка буза о нейната. Джени благослови инстинкта си, който я възпря да обиколи другите постройки в имението.
— Знаех, че ти искаш заедно да обиколим имението — каза тя, — затова само се поразходихме през полето за глътка свеж въздух. Нямаш представа какво облекчение е да не се оглеждаш на всеки светофар, да не си мериш всяка стъпка.
— Трябваше да те предупредя кога пускат биковете — усмихна се Ерих. — Повярвай ми, че щеше да предпочетеш светофарите.
Точно тогава той забеляза чинията в ръката на Джени.
— Какво е това?
— Мисис Тум го даде на мама — побърза с отговора Бет.
— Мисис Тумис — поправи я Джени.
— Мисис Тумис — повтори Ерих след нея и отпусна ръце като пречупени. — Джени, да не би да сте ходили в къщата на Руни?
— Тя ни махна с ръка да идем — обясни Джени. — Щеше да бъде жестоко, ако…
— Тя маха на всеки, който минава оттам — прекъсна я Ерих. — Затова трябваше да ме изчакаш. Щях сам да ти покажа всичко, скъпа. Руни е побъркана жена. Подадеш ли й пръст, ще ти отхапе ръката. Отново ще предупредя Клайд да не я пуска тук. Тя продължава да се мъкне дори и след като я уволних. Намирам я, че подрежда това-онова из къщата. Господ да ни е на помощ. Съжалявам я, Джени, повярвай ми, съжалявам я, но не знаеш какъв ужас е да се събудиш посред нощ и да я видиш до теб.
Той се обърна към Бет:
— Хайде, Мишлето ми, да свалим тия зимни дрехи от теб. — Вдигна я на ръце и за нейно огромно удоволствие я качи отгоре на хладилника.
— И мене, и мен също! — извика Тина.
— И теб, и теб — с престорен глас отговори Ерих. — Така най-лесно ще ви сваля ботушките от краката. Мамо, да не ги вдигам повече нагоре, нали?
Джени се доближи до хладилника, кимайки одобрително към Ерих. Успокои се едва когато разбра, че не съществува опасност за децата. Ерих се справяше отлично със събличането на дрехите им. После ги свали на пода и попита:
— А сега вие двечките ще ми кажете ли как се казвам?
Тина погледна към Джени:
— Татенце ли? — Тонът й беше въпросителен.
— Мама каза, че ти си единственият — допълни Бет.