Разходката се превърна в навик за трите. Най-напред минаваха през курника. Джо научи момичетата да събират пресни яйца. Той бе решил след случая с Барон, че от уволнение го е спасила Джени.
— Обзалагам се, че ако мистър Крюгер не беше толкова щастлив от присъствието ви, щеше да ме уволни. Нещо ми подсказва, че той не е от онези, които прощават.
— Нищо общо нямам с този случай — протестираше Джени.
— Доктор Гарет ми казва, че добре се грижа за Барон. Щом се оправи, ще го изкарам навън. И за коня е по-добре. Кълна се, че по десет пъти на ден проверявам здраво ли съм затворил вратата на конюшнята.
Джени му вярваше. Несъзнателно и тя бе започнала да проверява за някои дребни на вид неща по два пъти на ден. Никога преди не бе го правила. Ерих не беше само чистник, той бе маниак. По лицето му или по движението на тялото му Джени разбираше кое го дразни: отворена врата, неизмито стъкло или чаша в мивката.
Утрините, в които той не отиваше до хижата, помагаше на Клайд Тумис в офиса на фермата, близо до конюшнята. Клайд беше около шестдесетгодишен, кокалест, с набръчкано лице и гъста жълтобяла коса. Имаше вид на строг човек. Когато Ерих й го представи, каза:
— Клайд управлява имението. Понякога ми се струва, че аз съм само фасада.
— Не мога да си представя подобно нещо — засмя се Джени, но остана изненадана, че Клайд не направи и най-малък опит да се противопостави на Ерих.
— Харесва ли ви тук? — попита я Клайд.
— Харесва ми.
— За човек, живял в града, това е голяма промяна — отсече рязко Клайд. — Дано не ви идва множко.
— Не.
— Интересно! Момичетата от провинцията тичат в града, а градските казват, че тук им харесва.
Джени усети нотка на горчивина в гласа му и помисли, че той намеква за дъщеря си. Разбра, че е била права, когато той добави:
— Жена ми много се зарадва, че ви е видяла с децата. Започне ли да досажда, обадете ми се. Руни не е от тези, дето безпокоят хората, но има моменти на умопомрачение.
В думите му сякаш имаше упрек към Руни.
— Приятно ми беше да й гостувам — отговори Джени чистосърдечно.
Грубостта у Клайд се стопи.
— Приятно ми е да го чуя.
На излизане от офиса Ерих й каза:
— Джени, моля те, не окуражавай Руни.
— Обещавам ти да не го правя. Жената е просто самотна.
Всеки следобед, докато децата спяха, двамата с Ерих кръстосваха полето около имението със ски. Елза се грижеше за момичетата. Всъщност предложението дойде от нея, вероятно защото искаше да изглади отношенията си с Ерих след спречкването им за петното на тапета.
Джени все още не можеше да се добере до истината за петното. Ерих често се връщаше с изцапани от въглен ръце, но влезеше ли в къщата, забелязваше и най-малката дреболия. Няколко пъти Джени му подсказваше, че от рисуването ръцете му са изцапани.
Тапетите в трапезарията бяха набързо сменени с нови. Когато майсторът пристигна с помощника си, онемя от почуда.
— Да купиш осем ролки за такава дреболия?! И то на каква цена!
— Мъжът ми си знае работата — беше отговорът на Джени. След като те си отидоха, всичко изглеждаше както преди с изключение на това, че петното под перваза го нямаше.
Тя и Ерих често се застояваха в библиотеката. Четяха книги, слушаха музика, разговаряха. Веднъж той я попита за едва забележимия белег на челото, почти скрит в косата й.
— На шестнадесет години претърпях катастрофа. Един се блъсна в нашата кола.
— Миличката ми, сигурно много си се уплашила!
— Нищо не си спомням вече — засмя се тя. — Почти бях заспала на задната седалка. Събудих се… в болницата три дни по-късно. Било е доста сериозно, Нана се държеше като обезумяла. Мислила, че ако оживея, ще бъда с повреден мозък… или нещо подобно. Известно време чувствах главоболие. Ходих на контролни прегледи. Лекарите отдаваха главоболието ми на стреса. Болките в главата отшумяха след време.
Ерих й спомена за злополуката с майка си. Отначало колебливо, а после постепенно думите му се отприщиха и той заразказва:
— С Каролайн отидохме до обора да видим новороденото теленце. Майка поднесе шише с мляко до муцуната му. Подът беше разкалян. Изтичаше вода от голямата цистерна. Тя се подхлъзна и се опита да се хване за нещо. И това нещо бе жицата на лампата. А този глупак, чичото на Джо, взел, че закачил жицата само на един слаб гвоздей. И всичко стана за миг…
— Не знаех, че си бил там.
— Избягвам да говоря за случилото се. Люк Гарет, бащата на Марк, също беше там. Той се опита да я спаси, но вече беше късно. Стоях и държах в ръка хокейния стик. Малко преди това тя ми го беше подарила за рождения ден.