Джени понечи да възрази, но се отказа. Реши да го направи по-късно, когато сама си създаде приятелства. Тогава ще убеди Ерих колко й е необходим телефонът.
Ерих привърши с опаковането на платната.
— Джени, мисля си, че е време да те поразведа из града, да те представя на хората… Искаш ли да идем в неделя на църква?
— Кълна се, че четеш мислите ми! — засмя се тя. — Тъкмо си мислех колко приятно ще е да срещна някои от твоите приятели.
— По ме бива да харча пари, отколкото да ходя на църква, Джени. А ти?
— Не пропусках неделните служби. Станах небрежна към тях, като се омъжих за Кевин. Нана обичаше да казва, че крушата не пада по-далече от дървото. Сигурно пак ще се върна към лоното на църквата.
Следващата неделя двамата посетиха празничната служба. Църквата беше стара, голяма колкото параклис. Стъклописите едва пропускаха зимната светлина, която се отразяваше върху олтара в синьо, зелено, златисто и червено. Джени успя да прочете някои от имената на прозорците: ДАР ОТ ЕРИХ И ГРЕТХЕН КРЮГЕР, 1906… ДАР ОТ ЕРИХ И ОЛГА КРЮГЕР, 1930…
Прозорецът над олтара, представящ „Поклонението на влъхвите“, беше особено красив. Тя ахна пред надписа: В ПАМЕТ НА КАРОЛАЙН БОНАРДИ КРЮГЕР, ДАР ОТ ЕРИХ КРЮГЕР. Побутна леко Ерих по рамото.
— Кога си дарил този прозорец?
— Миналата година. Тогава беше възстановен храмът.
Тина и Бет се настаниха до тях, без да скриват гордостта си от новите сини палтенца и шапки. Хората не можеха да откъснат очи от момичетата. Джени знаеше, че Ерих също усеща погледите им. От лицето му не слизаше усмивката на задоволство. През цялото време на богослужението той държеше ръката й в своята.
— Много си красива, Джени — пошушна й той. — Всички гледат само теб и момичетата.
След церемонията Ерих я представи на пастор Барстром, слабоват шестдесетгодишен мъж с благородно лице.
— Щастливи сме, че сте сред нас, Джени — поздрави я сърдечно пасторът. Сетне погледна и момичетата. — Коя е Бет и коя — Тина?
— Знаете ги вече по имена?! — учуди се Джени.
— Да. Ерих ми ги каза. Надявам се, че сте разбрали колко щедър съпруг имате. Благодарение на него новият ни пенсионерски център ще бъде добре обзаведен. Познавам Ерих от дете. Всички се радваме на щастието му.
— Аз също съм щастлива — усмихна се Джени.
— В четвъртък вечерта в енорията има среща с жените. Може би ще се присъедините към тях? Искам само да ви уведомя.
— С удоволствие — възкликна Джени.
— Скъпа, време е да тръгваме — подкани я Ерих. — Не сме единствените, които биха желали да поговорят с пастора.
— Разбира се — сепна се тя и протегна ръка за довиждане.
— Предполагам, Джени, че ви е било много трудно — да овдовеете така млада, с толкова малки деца — подхвърли на тръгване пасторът. — Вие с Ерих заслужавате много повече щастие. Благославям ви сега и двамата.
Ерих я побутна напред, преди да може да изрече нещо. В колата Джени не се стърпя.
— Ерих, да не би да си казал пред пастора, че съм вдовица?
— Джени, Гранайт Плейс не ти е Ню Йорк, а едно провинциално градче в Мидуест. Хората тук направо се шокираха, като разбраха, че ще се женя за теб след едномесечно познанство. Много по-благосклонни ще са към една млада овдовяла жена от Ню Йорк… поне в това общество. Аз никога не съм казвал, че ти си вдовица. Просто споменах пред пастора, че си изгубила съпруга си. Останалото е свършил той.
— Така да се каже, ти не си излъгал, а лъжецът съм аз, след като не го апострофирах. Ерих, не си ли даваш сметка в какво положение ме поставяш?
— Не, скъпа. Не бих желал да коментират, че една изтънчена дама от Ню Йорк ми е завъртяла главата от пръв поглед.
Ерих се ужасяваше, че може да стане за смях. Предпочел бе да излъже пастора, отколкото да си навлече присмеха на съгражданите си.
— Ерих, при следващата си среща с пастор Барстром ще трябва да кажа истината. В четвъртък вечерта…
— Няма да ме има в четвъртък вечерта.
— Зная. Тъкмо това ме кара да приема поканата, за да се срещна с хората от града.
— Да не искаш децата да останат сами?
— Разбира се, че не искам. Мога да наема жена за гледане.
— Искаш да ме убедиш, че можеш да ги повериш на коя да е, така ли?
— Пастор Барстром сигурно ще ми препоръча…
— Джени, моля те, почакай! Не се забърквай в обществена дейност. Не казвай на пастора, че си разведена. Добре го познавам. Повече няма да зачекне тази тема, ако ти не му я припомниш.
— Но защо се противиш на срещата?
Ерих отмести погледа си от пътя и се обърна към нея.