Влезе в ресторанта около един часа. Кевин я чакаше. Пред него имаше почти изпита бутилка вино.
— Здравей, Кевин — поздрави тя, оглеждайки съседните маси. Стори й се много остарял, отпуснат, с подпухнали очи. „Само за един месец, а каква промяна. Дали пие повече?“ — учуди се Джени.
Той й протегна ръка с думите:
— Липсваше ми, Джени. Липсваха ми и децата.
Тя освободи пръстите си от неговите.
— Кажи ми нещо за театъра.
— Сигурен съм, че ще получа ролята. Бродуей е празна работа. А тук ще бъда по-близко до теб и момичетата. Джен, нека опитаме отново…
— Кев, ти си полудял.
— Не съм. Разкрасила си се, Джен. Обличаш се в скъпи дрехи. Само жакетът ти е цяло състояние.
— Много е скъп.
— Имаш вкус, Джен. Винаги съм го знаел, но не съм се замислял. Знаех, че ако ми потрябваш, винаги ще си до мен.
Той отново взе ръката й.
— Щастлива ли си?
— Да. Виж какво, Ерих ще побеснее, ако разбере, че сме се срещали. Последния път ти не му направи добро впечатление.
— Нито той на мен. Пробута ми някаква хартия, в която пишеше, че не плащам издръжка. Заплаши ме, че ти ще си поискаш всичко до грош.
— Ерих ли ти го каза?
— Ерих ми го каза! Хайде, Джен, не се хващай на въдицата. Пошегувах се. Готвех се за една роля в новия Хол Принс мюзикъл. Бедата е, че не знаех, че вече съм бил елиминиран. Повярвай ми, никога нямаше да подпиша документа за осиновяването.
— Почакай… не ти ли даде Ерих две хиляди долара?
— Това беше само заем.
Разкъсваха я противоречиви чувства. От една страна, жалостта й към Кевин, от друга — усещането, че той винаги ще използва децата, за да присъства в нейния живот. Тя отвори портмонето си.
— Кев, трябва да тръгвам. Ето ти триста долара. Но те моля, повече не ме търси, не се опитвай да виждаш децата. Ако го сториш, ще им навредиш. На мен и на себе си — също.
Той взе парите, прекара небрежно пръсти през банкнотите и ги сложи в портфейла си.
— Джен, искам да ти кажа нещо. Имам лошо предчувствие за теб и децата. Не мога да ти обясня защо, но е така.
Джени стана от стола. В същия миг Кевин се озова до нея и я притегли към себе си.
— Още те обичам, Джен. — Целувката му беше поривиста и настоятелна.
Тя не можеше да се отдръпне, без да предизвика скандал. Едва след половин минута усети раменете си свободни и отстъпи крачка назад.
— Остави ни на мира — прошепна. — Моля те! Предупреждавам те, Кевин. Остави ни!
Джени почти се блъсна в келнерката, която стоеше до нея със сметката в ръка. Двете жени от съседната маса до прозореца бяха вперили поглед в тях.
Когато изхвърча бегом от ресторанта, Джени си спомни, че познава една от жените — в неделя сутринта в църквата седеше близо до нея.
Глава 13
След първата вечер Ерих повече не й се обади. Джени се мъчеше да разсъждава разумно, да заглуши безпокойството си. Той имаше едно наум за телефоните, но беше казал, че ще й се обажда всяка вечер. Дали би могла тя да му позвъни в хотела? Шест пъти посегна към слушалката и все се отказваше от намерението си.
Дали Кевин е започнал работа в „Гътри Тиътър“? Ако е успял, ще я изнудва, както правеше в апартамента им — ще я безпокои у дома й. Ерих няма да издържи и от всичко това ще пострадат децата.
Защо Ерих не й се обажда?
Той си пристигна вкъщи навреме — на двадесет и осми.
Джо го посрещна на летището. Джени се поколеба дали да тръгне с Джо, но предпочете да остане и да приготви богата вечеря. Ерих й липсваше. Не можеше да осъзнае колко бяха свикнали — тя и момичетата, с новия си дом през тези няколко седмици.
Ако нямаше чувство за вина от срещата си с Кевин, Джени не би се тревожила, че Ерих не се обади повече. Кевин е виновникът. Ами ако се появи отново, след като изхарчи тези триста долара? А ако сега, след като не бе казала на Ерих, той научи, че са се срещнали?
Тя се хвърли в обятията на съпруга си, когато го видя застанал на вратата. Той я прегърна и я притисна до себе си. Устните му бяха леденостудени. Бързо се стоплиха, щом тя го целуна. „Всичко ще се оправи“ — помисли си Джени с въздишка.
— Липсваше ми — изрекоха и двамата едновременно.
Ерих прегърна и момичетата, попита ги дали са се чувствали добре и след възторжения им отговор им поднесе пакети с подаръци. Усмивката на лицето му бе отговор на тяхната радост от новите кукли.
— Благодаря много — каза важно Бет.
— Благодаря ти, татенце — поправи я Тина.
— Нали това исках да кажа — отвърна объркано Бет.
— Донесе ли нещо за мама? — попита Тина. Той усмихнато погледна Джени.