Докато вървяха, Джо им показваше първите предвестници на пролетта.
— Снегът вече се топи. След седмици земята ще се разкаля. Тревичката ще се покаже. А баща ви иска да огради мястото, където ще се учите на езда.
Посрещна ги майката на Джо. Баща му беше починал преди пет години. Тя беше едра жена, минала петдесетте, с усет за практичното. Отвътре къщата не беше уютна. По стените висяха множество семейни снимки.
— Приятно ми е да ви видя, мисис Крюгер. Джо непрекъснато ми говори за вас. Сега разбирам, че е бил прав — красива сте. Колко приличате на Каролайн! Казвам се Мод Икърс. Наричайте ме просто Мод.
— Къде е кученцето, Джо? — обади се нетърпеливо Тина.
— Не знаем. Държахме го вързано в двора, но то избягало. Опитваше се да върви след Джо из имението, но на мистър Крюгер не му се понрави това.
— Не обвинявам мистър Крюгер — побърза да каже Джо. — Той имаше кучка от чиста раса и не искаше Трапи да се приближава до нея. Но един ден Трапи, както си вървеше след мен, връхлетя на Джуна… и мистър Крюгер се вбеси.
— Къде е сега Джуна? — полюбопитства Джени.
— Мистър Крюгер се отърва от нея. Каза, че няма никаква полза от кучката, щом роди от мъник като Трапи.
— С Трапи какво стана?
— Не знаем — обади се Мод. — Един ден излезе и не се върна повече. Имам си моите подозрения — намекна накрая тя.
— Мамо! — прекъсна я Джо.
— Ерих Крюгер ни заплаши, че ще го убие — продължи спокойно Мод. — Щом Трапи навреди на кучката му… Поне да ни беше казал. Джо душа даваше за Трапи. Мислех, че ще се разболее.
Тина и Бет обикаляха около Ранди. Лицата им сияеха.
— Мамо, нека и ние да си имаме куче — може ли?
— Ще попитам татенцето.
Докато тя пиеше кафе с мисис Мод, момичетата играеха с кученцето. Мод веднага я заразпитва харесва ли й къщата, направо от Ню Йорк ли е дошла тук. Джени й отговори, че в имението на Крюгерови се чувства като у дома си. И че е била сигурна в щастието си.
— И Каролайн казваше така — подхвърли Мод. — Но мъжете от рода Крюгер не са лесни по характер. Не са ласкави към жените си. Тук всеки се тревожеше за съдбата на Каролайн. Уважаваха и Джон Крюгер, както сега и Ерих. Но у Крюгерови липсва човешката топлота. Те не прощават, когато се разгневят, трудно им минава.
Джени се досещаше какво й намеква Мод — спомни си за ролята на нейния брат в злополуката с Каролайн. Тя побърза да изпие кафето.
— Време е да се връщаме.
В този миг вратата на кухнята се отвори.
— Кой е дошъл тук? — обади се дрезгав мъжки глас. Мъжът изглеждаше около петдесет и пет годишен. Очите му бяха кървавочервени и издаваха, че е алкохолик. Беше толкова слаб, че панталоните му бяха паднали до хълбоците. Погледът му се впери в Джени.
— Май вие сте мисис Крюгер, а? Чух за вас.
— Да, аз съм.
— Мен ме наричат Джошуа Брадърс — чичото на Джо съм.
„Електричарят, които закачил жицата на лампата небрежно и станал причина за злополуката с Каролайн“ — припомни си Джени. Тя веднага предугади гнева на Ерих, щом научи за тази среща.
— Сега разбирам защо тъкмо вас е избрал Ерих. — После се обърна към сестра си и продължи: — Закълни се, че това не е Каролайн, Мод. — И без да дочака отговор, попита Джени: — Навярно сте чули вече за злополуката?
— Да.
— Това е версията на Крюгер. Не и моята.
Очевидно той се канеше да разкаже историята на злополуката. От него лъхаше на алкохол.
— Въпреки че бяха разведени, Джон беше луд по Каролайн…
— Разведени ли?! — прекъсна го Джени. — Майката на Ерих и баща му са били разведени?!
Кървавочервените очи на мъжа потъмняха.
— Нима Ерих не ви е казал?! Той иска да ни убеди, че това не е вярно. Но хората тук говорят… Ако знаете колко клюки се носеха тук, когато Каролайн дори не се опита да попечителства над детето си! Както и да е. В деня на злополуката работех в краварника и Каролайн дойде с Ерих. Излязла бе за добро онзи следобед — синът й имаше рожден ден. Видях, че плачеше. Тя ми махна с ръка да ги оставя. Затова побързах да закача лампата на пирона. Чух Каролайн да казва: „Също като това теленце, което трябва да отбият от майка му…“ Тогава затворих вратата след себе си, за да се сбогуват насаме. Не беше изминала и минута, когато Ерих започна да пищи. Люк Гарет се опита да я спаси, прави й дори изкуствено дишане уста в уста, но беше вече късно. Тя се подхлъзнала и паднала в цистерната, държейки се за жицата на лампата, която повлякла със себе си. Токът я ударил. Спасение за нея нямаше.