— Чувствам се отлично — отговори тя усмихната. — Точно теб исках да видя сега. Помниш ли, че говорихме ти и приятелката ти Емили да дойдете на вечеря?
— Да.
— Нека се уговорим за осми март. Тогава е рожденият ден на Ерих. Искам да дам вечеря в негова чест.
Марк се намръщи.
— Джени, предупредих те, че за него този ден е черен.
— Зная. Но това се е случило преди цели двадесет и пет години! Не е ли време той да преодолее болката по майка си?
Марк сякаш размишляваше какво да й отговори.
— Не се тревожи, Джени. Много време е нужно, за да разбиеш комплексите на човек като Ерих. — Усмихвайки се, той добави: — Но е крайно време да разбере кого има до себе си сега.
— Да разбирам ли, че приемаш поканата ми?
— Определено. Освен това Емили изгаря от нетърпение да те види.
Джени се засмя с глас.
— Аз също изгарям от нетърпение да се видя с някого тук.
Тя се сбогува с Марк и тръгна за къщата. Елза я чакаше, готова да напусне.
— Момичетата още спят. Утре като дойда, ще напазарувам. Имам всичко на списъка.
— Списък ли?
— Да. Докато се разхождахте с децата тази сутрин, мистър Крюгер дойде и ми каза, че аз ще пазарувам отсега нататък.
— Чиста глупост! — избухна Джени. — Това е моя работа. Джо може да ме закара с колата.
— Мистър Крюгер ми каза, че му е взел ключовете.
— Благодаря ти, Елза. Разбирам всичко.
Джени не искаше жената да долови ужаса, който я обхвана. Но когато Елза затвори вратата, усети, че цялата трепери. Дали Ерих е взел ключовете от Джо, за да не ползва тя колата, или го е сторил, защото вече знае, че я е ползвала? Огледа нервно кухнята. По-рано, в Ню Йорк, изпаднеше ли в подобно състояние, се залавяше с голямото почистване. А тук? В тази къща всичко бе безупречно чисто.
Погледът й се спря на сервиза с подправките. Кутиите бяха огромни и заемаха много място върху полицата. А толкова рядко се използваха! Всяка стая бе неприветлива и претъпкана с предмети. Нали сега къщата бе нейна? Ерих сигурно би се зарадвал, ако почувства, че ръката й е пипнала навсякъде. Помести кутиите с подправките, зае се с кръглата маса, която бе точно в средата на кухнята — измести я до прозореца. Там щеше да бъде по-удобно — едно, че лесно се достигаха чиниите от бюфета, и друго, че от прозореца се виждаше полето. Без да съобрази, че при тътренето на масата краката й ще оставят драскотини по пода, Джени я издърпа от мястото й. Стария килим от детската стая качи на тавана. Обзета от нервна треска, кипеше от енергия. От кухнята тя се прехвърли в другите стаи. В една от тях свали дантелените пердета, сгъна ги внимателно и ги занесе на тавана. В стаята нахлу светлина. Ако можеше да свали долу един от килимите? Разбра, че не е по силите й. Реши някой ден да извика Джо на помощ. Застоя се по-дълго в една от стаите. Огледа предметите с любопитни очи. Вниманието й бе привлечено от малка синя кожена кутия с инициали К. Б. К. Взе я в ръцете си, поколеба се за миг дали да я отвори, но кутията не беше заключена. Капакът като че ли се отвори от само себе си.
Тоалетни принадлежности, кремове, пудри, сапун с борова миризма, а до тях — дневник с кожена подвързия. Джени запрелиства страниците му:
2 януари, 10 часа сутринта: Среща с учителите. Ерих.
8 януари: Вечеря с Люк Гарет, Майерови, семейство Берендс.
9 януари: Да върна книгите в библиотеката.
2 февруари: Съдебно заседание в девет сутринта.
„Това ли ще е заседанието на съда по развода?“ — помисли Джени.
23 февруари: Да поръчам стик за хокей за рождения ден на Ерих.
8 март: Рожден ден на Ерих.
Последното, написано от Каролайн. Датата — изписана със светлосиньо мастило. Следват редове, изписани с друга писалка:
7 часа вечерта, полет 241 Минеаполис — Сан Франциско
И един неизползван еднопосочен билет, закрепен с кламер към страницата. А отдолу — бележка. Името, изписано най-отгоре — ЕВЪРЕТ БОНАРДИ. „Бащата на Каролайн“ — досети се Джени. Тя бързо зачете:
Скъпа Каролайн, аз и майка ти с изненада научихме, че напускаш Джон. Дълбоко сме загрижени за Ерих, но след като прочетохме писмото ти, съгласихме се, че е по-добре да остане при баща си. Нямаме представа за истинските обстоятелства. Очакваме те при нас. Приеми нашата любов.
Джени сгъна писмото и го постави на мястото му.
„Какво е искал да каже Евърет Бонарди, като е написал «Нямаме представа за истинските обстоятелства»?“
Джени бавно слезе по стълбите. Момичетата още спяха. Погледна ги с любящи очи и в същия момент почувства, че устните й пресъхват от възбуда — на възглавниците им имаше по един малък кръгъл боров сапун. Миризмата на бор се носеше във въздуха.