— Ужасно се страхувах, че ще се разстроиш.
Ерих я погали по косите. Както винаги, близостта му я развълнува.
Бет беше станала от масата, но изведнъж се върна тичешком.
— Мамо, повече ли обичаш татенцето от предишния татко? „Божичко, как й хрумна това точно сега?“ — отчаяно се запита Джени.
— Обичах първия ви баща заради вас двете. А защо ти е да го знаеш? — попита я Джени и тутакси се обърна към Ерих: — Не са споменавали името на Кевин от седмици.
Бет посочи с пръст Ерих.
— Защото татенцето ме попита дали го обичам повече от първия ни баща.
— Ерих, на твое място не бих обсъждала такива неща с децата.
— Права си — разкая се Ерих. — Исках само да разбера дали Кевин е започнал да избледнява в паметта им. А в твоята памет, скъпа? — попита той, обгръщайки тялото й с ръка.
Къпането на децата й отне време. Доставяше й удоволствие да наблюдава играта им във водата. Избърса ги с дебела хавлиена кърпа, внимателно подсуши къдриците им. Усети, че ръцете й треперят, докато закопчаваше пижамите им. „Толкова съм се изнервила, че всяка дума на Ерих тълкувам обратно. Проклет да е Кевин!“
Тя чу молитвата, която Тина и Бет шептяха преди сън: „Бог да благослови мама и татенцето.“ Сепна се и ги погледна. Прехапа устни. Ерих е виновен за това. Тя няма да забрани на децата си да се молят за Кевин. И все пак…
— По-добре казвайте „Бог да благослови всеки“ — посъветва ги тя.
— И Огненото момиче, и Мишлето, и Звънчето, и Джо — заизрежда Бет.
— И Ранди — напомни й Тина. — Може ли и ние да си имаме кученце?
Джени ги сложи в леглата, осъзнавайки, че с всяка изминала вечер все по-неохотно слиза отново долу. Когато оставаше сама, къщата й се струваше огромна и твърде тиха. Тишината се нарушаваше само от свистенето на вятъра, който духаше откъм гората.
А сега Ерих е отново при нея и тя не знае какво да очаква. Ще остане ли у дома, или ще тръгне хижата?
Когато се върна при него, той вече беше направил кафето.
— Толкова ли бяха мръсни децата, та се забави при тях, скъпа?
Джени се канеше да попита за ключовете на колата, но не успя. Той взе подноса със сервиза за кафето и предложи да отидат в гостната, заедно да огледат промените, които бе извършила в негово отсъствие.
Вървейки след него, тя си мислеше колко е красив съпругът й, колко надарен е. За зло или за добро, спомни си думите на Фран: „Той е твърде съвършен.“
В гостната Джени му обясни кое къде е преместила, за да изпъкнат красивите предмети.
— Къде занесе всичко?
— Пердетата са на тавана, а дребните предмети в кухненския шкаф.
— Не ти ли се струва, че масичката с рамката стоеше по-добре под „Спомен за Каролайн“?
— Може би.
Тя все още не беше сигурна в неговата реакция. Стараеше се въпреки възбудата си да запълни мълчанието помежду им с разговор.
— А не мислиш ли, че като стане по-светло, ще виждаме по-добре малчугана — онова дете, което ти си бил навремето? В затъмнена стая лицето ти е сякаш засенчено.
— Въпрос на въображение — никога не съм искал да подчертавам лицето на детето. Уж си изкуствовед и би трябвало да имаш понятие от художествен прийом, Джени.
Погледна я и се засмя.
Шегуваше ли се? Всичко, което той казваше тази вечер, й се струваше съмнително. Посегна към чашата с кафето и ръката й се разтрепери, чашата се плъзна и кафето се разля по персийския килим.
— Джени, скъпа, защо си толкова нервна? — каза Ерих и сбръчка чело. Започна да изтрива със салфетка петното от килима.
— Не го трий — извика тя и изтича до кухнята да вземе бутилка газирана вода от хладилника.
Докато усърдно търкаше с гъба петното, си мислеше: „Добре че не сложих в кафето сметана.“
Ерих не каза нито дума повече. „Дано не се разстрои като от онова петно на тапета в кухнята.“ Содата свърши добра работа.
— Май че изтрих всичко — рече Джени и бавно се вдигна от килима. — Съжалявам, скъпи.
— Миличка, не се тревожи. Кажи ми, моля те, защо все пак си разтревожена? Ти си тревожна, Джени. Каква е причината? Най-много харесвах у тебе чувството ти за хумор. Толкова ли не разбираш, че се шегувам? Моля те, не губи най-ценното от себе си!
Знаеше, че той беше прав.
— Прощавай, Ерих — промълви тя съкрушено. В този миг реши, че ще му каже за срещата си с Кевин. Каквото и да й струва това…
— Причината е, че…
Телефонът иззвъня.
— Джени, вдигни слушалката.
— Не е за мен.
Телефонът упорито звънеше.
— Не бъди толкова сигурна. Клайд ми каза, че имало оплаквания. Някои не искали да правят съобщенията си по автомата, затова му казах да превключи тази вечер телефона тук.